ПО СТЪПКИТЕ НА ПРЕДЦИТЕ – Част 5

0
811

ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ГРОБОВЕ

 ЧАСТ 4
Продължение…

O

Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

Днес, без никакво съмнение, най-големия и проспериращ град в Северна Добруджа е Констанца. Но през далечния 19-ти век това съвсем не е било така. По онова време главен град на областта е бил Тулча. Измежду множеството български следи в този град най-значима е базиликата „Св. Георги“.

Храмът е осветен през 1857 г., а в периода 1866-1878 г. е седалище на епископ от Българската екзархия. От големия църковен двор и старите български гробища в него, днес не е останало почти нищо. Оцелели са само три гробници – израз на признателността на българите към техните най-уважавани съграждани. Две от тези гробници се намират пред източната стена на храма:

Върху малък саркофаг от бял мрамор се издига изящен надгробен паметник с формата на обелиск.

Надписът на паметника гласи:

veliko (550x389)
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.

 Хаджи Велико Стефанов е бил един от най-почитаните и заможни граждани на Тулча. Останал без деца, той прави подарък на всички българчета, като щедро финансира строителството на девическото училище в града. Подпомага строителството и издръжката на храма “Св. Георги”, а след смъртта си завещава почти всичкото си имущество на българската църква.

От другата страна на абсидата, в голям саркофаг изработен от сив мрамор, са погребани съпрузите Димитраки Бей Теодоров и Султана Д. Теодорова.

 O

Снимки: арх. Велин Нейчев

На челната страна на саркофага е гравирано стихотворение – помен за починалите, а на северната страна са били инкрустирани розети от бял мрамор с ликовете на съпрузите. Около розетите са изписани техните имена и годините на тяхното рождение и смърт. Суровите зими в Добруджа не са пощадили барелефите. Днес частично е запазено само портретното изображение на Султана Теодорова.

Зад саркофага се извисява надгробен паметник. Той представлява кръст от бял мрамор, израснал от стъблото на дърво, стъпило върху висок постамент. Върху кръста е закачен лавров венец, а в долната част на постамента с курсив са гравирани имената на скулпторите, сътворили този шедьовър – вероятно италиански майстори, работили в Галац. Паметникът на Х. Велико Стефанов също е изработен от един от тези майстори.

На няколко метра северно от църквата, под клоните на младо орехово дърво, е положен трети мраморен саркофаг.

10485804_10201238707489756_1759897676_n (413x550)Снимка: арх. Велин Нейчев

 

Тук е погребан Стефанаки Теодоров – брат на Димитраки Теодоров. Върху две от стените на саркофага, са гравирани стихотворения за помен на починалия. Белият мраморен кръст, поставен като надгробен паметник е пренесен от друго място. На раменете на кръста са изписани имената на Ангелина Стоянова и Иван Радов. На земята до саркофага, лежат парчета от други два мраморни кръста с надписи на български език и част от мраморна погребална статуетка с отчупени глава и ръце. Голяма беше изненадата ни, когато забелязахме двете църковни свещи, поставени под формата на кръст върху капака на саркофага. Самият капак е бил счупен и сега се състои от три части. Средната и долна част са от едно и също парче мрамор и вероятно това е бил оригиналния капак на саркофага. Горната част, върху която има релефно изображение на кръст с венец около него и първите два реда на силно повреден надпис на български език е пренесена от друг гроб. Текстът гласи:

“ПРОДУМАЙ МРАМОРЪ И КАЖИ

ТЕОДОРЪ ВЪЛЧЕВЪ ТУКЪ ЛЕЖИ…”

Чорбаджи Теодор Вълчев от Жеравна е бащата на Димитраки и Стефанаки Теодорови. Заедно със семейството си, той се преселва в Тулча, където почива на 01.05.1866 г. Погребан е в двора на църква “Св. Георги”, но от гроба му днес е останало само това парче от мраморна плоча. За щастие, по време на своята експедиция, Иван Енчев-Видю прави снимка на гроба и преписва надписа:080 (550x234)Снимка: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.

Димитраки и Стефанаки Теодорови са подпомагали строителството и издръжката на българската църква “Св. Георги” и са едни от основните дарители за построяването на българското мъжко училище в града.

Запазените гробове в двора на храма са свидетелство за богатството и родолюбието на българите от Тулча в края на XIXв. Погребани като царе, в мраморни саркофази с инкрустации и гравюри върху тях, със скулптурни надгробни паметници и статуетки – произведения на изкуството, тези най-почитани наши сънародници са заслужили уважението на своите съграждани и признанието на бъдещите поколения. За наше най-голямо съжаление, в гр. Тулча румънците са заличили почти всички следи от българското гробище в църковния двор, но има едно село в Северна Добруджа, в което до края на Първата световна война, а и след това, не е живял нито един румънец. Там старата българска църква – базиликата “Св. Архангел Михаил”, осветена през 1858 г. не е била разрушена. Сега тя е реставрирана и запазена заедно с част от старото българско гробище в двора ѝ.

Ние напуснахме Тулча горди като българи и се отправихме към с. Касапкьой. Времето не е пощадило надписа на строително-ктиторската плоча над входа на базиликата. Буквите са напълно заличени, но два реда от стари български гробове, разположени от западната страна на храма и днес напомнят на посетителите, от кого е построена църквата. Измежду тези гробове откриваме още един саркофаг:

OИз двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.

И този саркофаг е бил разбиван с цел грабеж. Не успяхме да разчетем надписите върху мраморния капак, защото снимките ни в близък план не бяха на фокус. Но това не повлия на впечатленията ни от най-добре запазеното българско църковно гробище в Северна Добруджа.

В двора на църквата „Св. Димитър“ в гр. Бабадаг също има запазени представителни гробове. Тук е съхранена мраморна плоча с грубо издялана рамка с растителни мотиви, а над нея два релефни ангела държат венец. По време на нашето посещение в двора се извършваха изкопни работи и плочата беше частично засипана с пръст, което не ни позволи да препишем надписа, но това е било направено от Иван Енчев-Видю и днес ние разполагаме със стария текст:

babadag (550x333)

Из двора на църквата „Св. Димитър“ в гр. Бабадаг. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 Освен в дворовете на църквите, представителни надгробни паметници могат да бъдат открити и в някои от селските гробища. В село Малък Гаргалък са запазени няколко мраморни паметника издигнати върху масивни постаменти, които се извисяват над останалата част от гробището. В село Пилитлии вниманието ни привлякоха два еднотипни паметника с формата на кръст, с височина над средния човешки ръст, издигнат върху засводен постамент, с ниша за свещ или кандило в него, изработени от едно парче камък. Поради голямото си собствено тегло те са поставени върху каменни фундаменти.

 MG (550x457)

Представителни паметници с формата на обелиск из гробището на с. Малък Гаргалък.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 

 MG-Bk (550x476)

Представителни паметници: 1) Из гробището на с. Малък Гаргалък. 2) Из гробището на с. Башкьой.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
pilitlii (550x480)Представителни паметници с формата на кръст из гробището на с. Пилитлии.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

НАДПИСИ

 0951 (550x206)

Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.

Епиграфските паметници документират епохата по-непосредствено от всички останали исторически извори. А всеки надгробен паметник с надпис върху него може да бъде разглеждан и като епиграфски. Това важи в най-голяма степен именно тук, в Северна Добруджа, защото освен правописът и съдържанието на текстовете по надгробните паметници, с времето се е променял и техният език. Както се вижда от част от приложените по-горе снимки, много от българските надгробни паметници са с надписи на румънски.

През 1885 г. румънската църква получава статут на автономна архиепископия. При последвалата вълна от крайни националистически прояви, много от българските свещеници в Северна Добруджа са насилствено прогонени от областта, заедно с целите си семейства. Постепенно църковно-славянският език е изключен от богослуженията и в църквите започва да се чете само на румънски. В съчетание с останалите мерки за принудителна етническа асимилация, тези промени водят до промени в езика на надгробните паметници. Затова преди 1885 г. в българските гробища в Северна Добруджа няма нито един паметник с текст на румънски език. В периода от 1885 г. до 1918 г. започват да се срещат паметници с надписи на румънски, но те са пренебрежимо малка част от всички надгробни паметници. След края на Първата световна война на българите им е абсолютно забранено да пишат на български език и всички български надгробни паметници от междувоенния период в Северна Добруджа, са с текстове на румънски.

Иван Енчев-Видю свидетелства за стари паметници от недялан камък, върху които са били изписани само имената на починалите или само годините на тяхната смърт. Ние не открихме такива надписи. Най-простите текстове от запазените български надгробни паметници в областта, се състоят от малкото име на починалия и годината на неговата смърт. Съществуват паметници с дълги и разнообразни текстове. Направи ни впечатление, че българите на някои места в Северна Добруджа са изписвали думите фонетично – според начина, по който са ги изговаряли, без да спазват каквито и да било правописни правила. Често се срещат сгрешени думи, пропуснати букви или съкращения на думи и имена, които от съвременна гледна точка ни изглеждат неправилни. При някои паметници, особено при женските, българските окончания -ов/а и -ев/а са пропуснати или заменени с румънското -у. На много места се срещат вензелите „ИС ХС НИКА“ (Исус Христос побеждава, от гръцки) и известният Пилатов надпис „ИНЦЮ“ (Исус Назарянин Цар Юдейски), като те също са били изписвани по най-разнообразен начин.

O

            Из двора на археологическия музей в гр. Тулча. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.

 GC (550x306)

Из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 Bk1 (550x423)

Из гробището на с. Башкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 Karanas (550x423)

Из гробището на с. Каранасуф. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 Bk3 (550x423)

Из гробището на с. Башкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 Bk4 (550x423)

Из гробището на с. Башкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 O

Из гробището на с. Каталой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Из гробището на с. Каталой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.

 Sariyurt (550x324)Из гробището на с. Сараюрт. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 T (550x344)
Из гробището на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 TIMG_0013 (550x367)
Из гробището на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

TIMG_0039 (550x393)
Из гробището на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 TIMG_0024 (550x393)

Из гробището на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 TIMG_0015 (550x393)

Из гробището на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 MG (309x550)

Голям мраморен кръст из гробището на с. Малък Гаргалък с надписи на два езика. Текстът върху хоризонталните крила на кръста е на български език. Същият текст е изписан върху долното крило, но на румънски.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 Bk2 (550x393)

Надгробна плоча из гробището на с. Башкьой с текст на български език, записан с латиница.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 (За да прикрият фрапиращата си неграмотност, днес все повече млади българи доброволно избират подобен начин на писане, б.а.)

Beid (550x333)

Надгробен кръст с надпис на румънски език, из гробището на с. Бейдауд.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 „Тук почива хаджи Димитър Куртев. Умрял на 12 март 1895 г. на възраст от 60 години.“

OLYMPUS DIGITAL CAMERAНадгробен кръст с надпис на румънски език, из гробището на с. Саръгьол.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.

 

„Тук почива Вълку Кондов. Умрям на 17 декември 1931 г. Възраст 93.“

(Вълку Кондов е пра-пра-прадядо на автора.)

 

 

Автор: арх. Велин Нейчев                                                   Следва…            ЧАСТ 6