ПОГРЕБАЛНИ ПРАКТИКИ И ОБИЧАИ
ЧАСТ 5
Продължение…
Погребалните практики и обичаи в Северна Добруджа не се отличават от тези в другите части на българското землище.
В тукашните гробищата освен паметници, от западната страна на някои гробове, се срещат и посадени фиданки. Иван Енчев-Видю разказва за гробове, до които е имало забито знаменце от бял плат с китка на върха. Това е означавало, че там е погребан младеж, който е достигнал възрастта, в която вече е започнал да бъде полезен в стопанството. Същият символичен смисъл има и бялата кърпа завързана около шийката на кукла.
Бяло флагче и кукла с китка привързана с бял плат, из гробището на с. Долно Чамурлии.
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Фиданка, която е пораснала и е отчупила едното рамо на кръста. Из гробището на с. Каталой.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.
Върху горната страна на някои плочи са издълбани по един, два или повече плитки отвора с кръгла, квадратна или правоъгълна форма, а в по-редки случаи с формата на кръст. Тези отвори се наричат щерни. Тяхната функция е да събират вода, когато вали дъжд или вино и вода, когато се “прелива” гроба, за да може мъртвият да става нощем и да си кваси устните или да кацат птичките и като пият от водата да споменават умрелия. На някои места в щерните са слагали въглен с тамян, за да кадят, а на други места са залепяли свещи.
Щерни се издълбават само върху надгробните плочи, но не и върху кръстовете. Интересно е, че практиката за направа на щерни се среща и при турските надгробни паметници в Северна Добруджа.
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Женска плоча с една кръгла щерна, из гробището на с. Башкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с една кръгла щерна, из гробището на с. Каранасуф.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с една правоъгълна щерна, из гробището на с. Пилитлии.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с три кръгли щерни, из гробището на с. Хамамджии.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с три кръгли щерни, из гробището на с. Саръгьол.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с щерна с формата на кръст и четири кръгли щерни в квадрантите на кръста, из църковното гробище на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.
Мъжка плоча с кръгла щерна върху издатина, напомняща на „шапчицата“ при куклите, из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
В долната част на някои от надгробните плочи е издълбавана плитка ниша, в която са се поставяли свещи или кандила. По-рядко ниши се правят върху кръстовете.
Надгробни плочи с ниши: 1) Из гробището на с. Касапкьой. 2) Из гробището на с. Пилитлии.
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Надгробни плочи с ниши: 1) Из църковното гробището на с. Долно Чамурлии. 2) Из гробището на с. Конгас.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Надгробна плоча с ниша, из църковното гробище на с. Касапкьой. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. октомври 2010 г.
Гробовете из повечето старите български гробища в Северна Добруджа са пръснати в безпорядък и е трудно да се определи точното място на даден гроб. Но има гробове, чието място е ясно, защото те са заградени с камъни.
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Гроб заграден с камъни, из гробището на с. Долно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Гробове заградени с камъни:1)Из гробището на с. Хаджилар. 2)Из гробището на с. Долно Чамурлии.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Гробове заградени с камъни, из гробището на с. Хамамджии. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Една от най-често срещаните погребални практики в Северна Добруджа е да се използва общ гроб за погребението на няколко члена от едно и също семейство. При фамилните гробове върху паметниците се дописват имената на починалите по-късно или при новото погребение се поставя нов паметник с имената на всички погребани в общия семеен гроб. Използват се и двойни паметници, при гробовете, в които са погребани само двамата съпрузи. Често в такива случаи се добавя втори паметник, който се допира до по-стария или е отделен от него на съвсем малко разстояние.
Двойни паметници. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Двоен паметник, из гробището на с. Хамамджии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Семеен гроб, из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Семеен гроб, из гробището на с. Камбер. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Семеен гроб, из гробището на с. Сараюрт. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Семеен гроб, из гробището на с. Саръгьол. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Семеен гроб, из гробището на с. Долно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Поредица от гробове на представители на една и съща фамилия, из гробището на гр. Бабадаг.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
ВОЙНИШКИ ПАМЕТНИЦИ
След византийския, гръцкия, латинския и андреевския кръст, през 1916 г. в българските гробища в Северна Добруджа се появява още един кръст – георгиевския (знака от ордена „За храброст“).
Из гробището на с. Аджигьол. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Изходът от Първата световна война е неблагоприятен за България и великите сили отново придават Добруджа във владение на Румъния. Със завидно старание новите власти бързат да унищожат всички български войнишки паметници из Северна Добруджа. Поради тази причина до днес са оцелели само два войнишки мемориала. Единият се е запазил поради голямата си отдалеченост. Той се намира в полето до каменната кариера „Пиатра рошу“ край село Туркьой/Turcoaia, Мачинско. А другият е в гробището на село Аджигьол/Agighiolкрай гр. Бабадаг.
Паметника в деня на откриването му на 19.09.1918 г. Архивна снимка.
Паметника днес. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Този паметник е оцелял по чудо. Румънските власти са започнали да го разрушават, за което свидетелстват разкъртените камъни околовръст на пирамидата, малко над основата ѝ. Но в някакъв незнаен, съдбовен момент, вандализмът е преустановен и днес паметникът се извисява гордо над притихналото гробище, пазейки величавия спомен за саможертвата на падналите герои. Румънците не просто са спрели да рушат фундамента. Те са оставили паметните плочи непокътнати. Каква сила ги е възпряла? Можем само да гадаем. Един от хипотетичните отговори на този въпрос се намира на последния ред на паметната плоча, монтирана върху източната страна на пирамидата:
РЕД. АНТОНЪ Л. АНДРЕЕВЪ – РОМ. АР. (румънската армия) 21.IX.1917
Възможно е румънските власти да са приели мемориала за братска могила.
През Първата световна война множество млади българи от Северна Добруджа са били мобилизирани в румънската армия и са били принудени, да воюват срещу своите братя. В с. Аджигьол е имало българска военна болница, в която са лекувани войници и от двете враждуващи страни. Войниците починали от раните си в тази болница са били погребани в подножието на паметника. Днес техните гробове са поругани. Кога е извършен кощунственият акт също остана загадка за нас. Румънските гробове на мястото на българското войнишко гробище са от по-ново време. Не ни е известно дали войнишкото гробище е било разрушено веднага след края на войната. Или пък е било изоставено да пустее десетилетия наред и на неговото място, по естествен начин, са били извършени нови погребения?! Вероятно никога няма да узнаем истината. Знаем само, че тези достойни българи, поставени против волята си от двете страни на фронтовата линия, в сетния си час отново са били заедно. И заедно са извървели последния си път към вечността.
Българското военно гробище в с. Аджигьол. Оградата е частично разрушена, а на мястото на войнишките гробове има нови румънски гробове. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Войнишкия паметник в гробището в с. Аджигьол. Ясно личат следите от започналото разрушаване. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Паметните плочи от източната и западната страна на войнишкия мемориал в гробището в с. Аджигьол.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Медальона от северната страна на войнишкия паметник в гробището в с. Аджигьол.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Медальона от южната страна на войнишкия паметник в гробището в с. Аджигьол.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Част от българските войнишки мемориали в Северна Добруджа не са били разрушени, а са били преустроени от румънците. Такъв паметник с формата на обелиск е запазен в двора на църквата „Св. Димитър“ в гр. Бабадаг. Върху надписа в горната част на паметника е монтирана плоча с текст на румънски език, но тя е малко по-малка от българския надпис под нея и част от буквите на кирилицата се подават от дясната страна на плочата. Пред обелиска е издигната скулптурна композиция, която закрива това, което се е намирало в долната му част.
Преустроен български войнишки паметник в двора на църквата „Св. Димитър“ в гр. Бабадаг.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Далеч от главните пътища и близо до геометричния център на Северна Добружда, неочаквано открихме паметниците на още двама български герои, останали завинаги в строя. Това не беше първото ни посещение в с. Саръгьол. Нямаше да бъде и последното. Но едва сега заварихме старото гробище… почистено! При предходните ни пътувания тези паметници оставаха невидими за нас, прикрити сред високата растителност. Паметниците са изработени по типови модели на Министерството на войната на Царство България и по всяка вероятност са последните по рода си, за цялата територия на Северна Добруджа. Тяхната уникалност се състои във факта, че възпоменателните им надписи са на румънски език и не съдържат стандартните за всички войнишки паметници текстове, в които се упоменават военната част и чин на загиналия. Техните надписи са идентични с тези от цивилните паметници в селото.
На една от плочите е изписано:
AICE ODIHNESTE
IVAN DAMIAN
MORT MARTE 11
1917…
„Тук почива Иван Дамянов. Умрял на 11 март 1917 г…“
(Последната част от текста не може да бъде разчетен, защото плочата е заровена дълбоко в пръстта и корените на люляците са я повредили. По всяка вероятност там е записана възрастта, на която е починал Иван Дамянов, б.а.)
Източната и западната страна на паметника на Иван Дамянов, из гробището на с. Саръгьол.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
В Балчик, ние се срещнахме с внуците на Иван Дамянов – Андрей, Милка и Иван, самите те вече на преклонна възраст, които с емоционалните си разкази ни върнаха назад във времето, когато са били деца и ни запознаха със семейната си история. Те не знаеха за паметника на своя дядо в селското гробище, но знаеха, че името му е записано върху една от паметните плочи на войнишкия мемориал в центъра на селото. От тях ние научихме, че Иван Дамянов е служил в румънската армия!
Войнишкият мемориал в центъра на с. Саръгьол. Снимки: арх. Велин Нейчев.
Името на Иван Дамянов, изписано като Йоан (IOANDAMIAN), откриваме на третия ред върху плочата с имената на героите загинали през Първата световна война. Върху плочата посветена на героите от селото, загинали през Втората световна война, също разпознахме множество български имена. (Върху мемориала има още една плоча с имената на членовете на организационния комитет по издигане на паметника, чиято снимка не сме приложили, б.а.) Според внука Андрей, всички войници от по-старата плоча са загинали в битката при Марашещ. Това ни озадачи, защото датата на смъртта на Иван Дамянов, записана върху надгробния му паметник е с половин година по-ранна от знаменитата битка при Марашещ. Вероятно не всички войници от с. Саръгьол са загинали в тази решителна битка от Първата световна война и детските спомени на внуците не са съвсем точни. Но историята на техния дядо е доказателство, че както при паметника в с. Агжигьол, така и тук в с. Саръгьол, а вероятно и в цяла Северна Добруджа, от Министерството на Войната на Царство България не са правили разлика между българските войници от двете страни на фронтовата линия и са удостоявали всички загинали с военни почести.
Другият войнишки паметник в селското гробище остана мистерия за нас. През тридесетте години на миналия век в същия гроб е бил погребан още един член на фамилията и зад паметника е добавен втори надгробен кръст с надпис на румънски език. Върху войнишката плоча успяхме да разчетем текста:
AICE
ODIHNESTE
MINCA GHEORGHI
„Тук почива Минчо Георгиев…“
При гравирането на фамилното име каменоделецът е допуснал грешка и се е наложило да го изпише повторно. Плочата е повредена от капилярната влага и не успяхме да открием дата на смъртта, дори останахме с впечатлението, че такава дата никога не е била записана, или е била издълбана толкова плитко, че времето е заличило всички следи от нея. В долната част на паметника пише:
АICE
ODIHNESTE
………….HIVA
Което означава, че върху плочата са били изписани поне две имена, от които успяхме да разчетем само първото.
Паметника на Минчо Георгиев, из гробището на с. Саръгьол. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Името на Минчо Георгиев не се среща сред имената на загиналите румънски войници, записани върху паметните плочи на мемориала в центъра на селото. Не го открихме и в българските архиви сред имената на войниците загинали на добруджанския фронт. Поради тези причини не можем с категоричност да определим, дали това в действителност е войнишки гроб.
В края на пътуването ни, с равносметката от успешната експедиция, ни застигна и нежеланото сравнение между двете части на Добруджа, от което не можахме да избягаме. Северна Добруджа беше земя на контрастите. Тук ние достигнахме до забравени села, до които никога не е водил асфалтов път и в същото време преминахме през множество процъфтяващи села с медицински служби, полицейски управления, големи училища с дворове пълни с деца, чудесно поддържани улици и нови църковни сгради със стоманобетонови носещи конструкции, построени за да пребъдат през вековете. Ние познавахме Добруджа такава. Познавахме я от детските спомени на родителите ни, но това бяха разкази за нашата Южна Добруджа. За родните им села с детските градини, училищата, пощенските клонове и модерните читалищни сгради с просторни киносалони и редовни прожекции в тях… Днес тази Добруджа вече не съществува. Днес Южна Добруджа тихо умира.
Не можехме да си обясним на какво се дължи огромната разлика в развитието на двете сродни части от една и съща област. Защо селата в Северна Добруджа не се обезлюдяваха? Дали защото тя беше придадена към Румъния по един неестествен начин и голямата река, като непреодолима психологическа бариера, възпира населението да мигрира към столицата? Или пък защото тамошните градове, с изключение на Констанца, не предлагат удобствата на градския начин на живот, което ги прави непривлекателни за заселване. А може би по-голямото етническо разнообразие кара представителите на отделните общности да остават сплотени и да не напускат родните си места?!
В Северна Добруджа все още живеят и много българи. По време на краткото ни пътуване на няколко места из българските части на гробищата попаднахме на паметници, пред които имаше положени свежи цветя или наскоро изгаснали свещи. Още по-голяма беше изненадата ни, когато сред румънските части на гробищата разпознахме традиционни погребални практики, донесени по тези земи от българите, векове преди заселването на румънците. Тук ние видяхме гробове заградени с камъни и кукли с издълбани върху тях кръстове и надписи. Тези кукли бяха използвани като постоянни паметници, по подобие на вече изчезналите кукли в старите български гробища, описани от Иван Енчев-Видю по време на неговата експедиция.
Днес все повече българи организират еднодневни екскурзии до родните си села в Северна Добруджа и полагат грижи за надгробните паметници на своите предци. Ние попаднахме на кръстове с прясно пребоядисани текстове.
В село Саръгьол, най-възрастната българка – баба Мица, към онзи момент на 93 години, с гордост ни показа новата мраморна плоча на гроба на Велико Великов, поставена от негови роднини, които живеят в Балчик.
Баба Мица пред гроба на Велико Великов в с. Саръгьол. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
(Баба Мица почина преди написването на настоящата статия, б.а.)
Последните преки свидетели на историческите събития от 1940-та година са в есента на своя живот. Скоро ще се навърши вековен юбилей от времето, когато най-старата българска земя на Балканите, макар и за кратко, отново е била присъединена към Отечеството. След отварянето на границата, през последните години, в Северна Добруджа бяха проведени множество български научни експедиции с най-различни цели. Но техните резултати преминаваха като мимолетни съобщения през потоците от информация, които ни заливат ежедневно и оставаха неразбрани от широката общественост. За да се обединят усилията на всички изследователи на материалната и духовна култура на българите в Северна Добруджа, по спонтанна инициатива на арх. Миломир Богданов, по време на архитектурната среща „Знаци на времето“, която традиционно се провежда в Балчик, на 28.10.2012 г. беше възстановен Добруджанския научен институт. Той все още продължава да съществува като неформална организация, чиято единствена дейност се изчерпва с администрирането на малко позната група в социалната мрежа:
https://www.facebook.com/groups/714688068543657/?fref=ts
Времето ще покаже дали новосъздадената организация ще успява да изпълнява функциите, заради които бе замислена.
Автор: арх. Велин Нейчев
гр. Балчик, м. юни 2014 г. КРАЙ