УКРАСА НА ТРАДИЦИОННИТЕ НАДГРОБНИ ПАМЕТНИЦИ
ЧАСТ 2
Продължение…
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Украсата на надгробните паметници от дялан камък в Северна Добруджа се състои от гравирани или релефни кръстове, цветя, линии, кръгове, фризове, фигурки и др. Практиката за ограждане на кръстчето с четвъртити или обли геометрични линии, характерна за плочите от недялан камък, при плочите от дялан камък е заместена от фриз, състоящ се от една, но по-често от две или три успоредни линии, които приповтарят контура на силуета на плочата. Между тези успоредни линии върви зигзагообразна линия, линийки под формата на рибя кост или успоредни диагонални линийки. При някои по-богато украсени плочи, фризът е заменен с гирлянди от растителни мотиви. Срещат се плочи, при които фризът освен по контурите на силуета преминава и хоризонтално през средата на плочата, като по този начин я разделя на две части. Върху горната част се гравира кръстчето и други декоративни детайли, а върху долната се издълбават надписите.
Най-простата украса на традиционните надгробни паметници в Северна Добруджа се състои от едни гравиран кръст и надпис:
Мъжка плоча без допълнителна украса из гробището на с. Горно Чамурлии.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Следваща степен в усложняване на украсата е появата на фриз и подчертаването на текста:
1) Мъжка плоча с фриз от една линия из гробището на с. Еникьой. 2) Мъжка плоча с фриз от две успоредни линии и подчертан текст из гробището на с. Башкьой. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Женска плоча с фриз от една линия и подчертан текст из гробището на с. Горно Чамурлии.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Постепенно фризът се усложнява, появяват се декоративни елементи като розети изчертани с пергел, растителни мотиви, слънца и др. Около главния кръст се добавят допълнителни кръстчета.
Плоча из гробището на с. Еникьой. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Плоча из гробището на с. Хамамджии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плоча с усложнен фриз из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плоча с три кръста, изображение на житен клас и фриз със зигзагообразна линия из гробището на с. Малък Гаргалък. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с богата украса из гробището на с. Кавгаджии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женска плоча с богата украса из гробището на с. Кавгаджии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женска плоча с богата украса из гробището на с. Горно Чамурлии.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка и женска плоча с фриз оформен като гирлянда от листа: 1) Из гробището на с. Камбер. 2) Из гробището на с. Сараюрт. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женска плоча с нетрадиционно оформен фриз и кръст из гробището на с. Горно Чамурлии.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Този характерен фриз се използва и при кръстовете-паметници, но значително по-рядко.
Гравираните кръстчета са съществена част от украсата на паметниците.
КРЪСТОВЕ
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
В по-далечното минало, поради неграмотността на населението или поради технологична невъзможност за обработка на камъка, някои плочи са оставали без надписи, но кръстове винаги е имало. Затова върху надгробните паметници в старите български гробища в Северна Добруджа днес ние откриваме голямо разнообразие от кръстове с различна типология и размери. Стандартно кръстовете се издълбават върху лицевата (източната) страна на паметника. По-рядко се срещат изпъкнали кръстове. Те се получават когато каменоделецът отнеме пространството, заградено от раменете/крилата на кръста. При двулицевите паметници откриваме кръстове и от задната страна. Такива паметници са се запазили в някои църковни гробища и то само при гробовете разположени пред главния вход на храма, т. е. от западната страна. Двулицевите паметници в селските гробища са изключителна рядкост.
Най-често използван е равнораменният кръст, чиито рамене се разширяват от центъра към периферията или т. нар. византийски кръст. Широко приложение намира и добре познатият ни равнораменен гръцки кръст, както и латинският кръст – кръст, при който долното рамо е по-дълго от останалите. По-рядко се срещат комбинации между византийски и гръцки кръст и то само върху най-богато украсените паметници. Рядкост е и равнораменният кръст, чиито рамена са завъртени под ъгъл от 45° спрямо хоризонталата, или т. нар. Андреевски кръст. Никъде не срещнахме православен кръст в чистия му вид.
Освен по своята форма и размери, кръстовете върху надгробните плочи се различават и по техния брой. Когато върху плочата има по няколко кръста, единият е по-голям от останалите и е разположен централно, а другите са подредени около него. По време на кратката ни експедиция, ние открихме плочи с от един до шест кръста върху лицевата страна.
Женска плоча с неравнораменен византийски кръст из гробището на с. Хамамджия.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с равнораменен гръцки кръст из гробището на с. Хаджилар и женска плоча с равнораменен византийски кръст из гробището на с. Конгас. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с изпъкнал равнораменен кръст из гробището на с. Еникьой. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Женска плоча с изпъкнал равнораменен византийски кръст из гробището на с. Каранасуф.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжка плоча с латински кръст и женска плоча с два византийски кръста из гробището на с. Хамамджии.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжки плочи с по три кръста, средният от които е по-голям. Из гробището на с. Сараюрт.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женска плоча с четири кръста из гробището на с. Голям Гаргалък. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Женска плоча от същия тип из гробището на с. Долно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Мъжки плочи с пет кръста: 1) Из църковното гробище на с. Долно Чамурлии. 2) Из селското гробище на Долно Чамурлии. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женска плоча с шест кръста, единият от които е разположен централно, а останалите са радиално подредени спрямо него. Из гробището на с. Конгас. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плочи с гръцки кръстове из гробището на с. Саръгьол. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плочи с гръцки кръстове из гробището на с. Хаджилар. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плочи с гръцки кръстове из гробището на с. Горно Чамурлии. Кръстът върху женската плоча е заграден в кръг. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плоча с голям изпъкнал кръст из гробището на с. Башкьой. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Плоча с голям изпъкнал кръст из гробището на с. Саръгьол. Плочата е дълбоко заровена в земята и от кръста се подава само горното крило, върху което е гравиран гръцки кръст. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плоча с византийски кръст из гробището на с. Енисала. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Плоча с византийски кръстове из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Плочи с андреевски кръстове из гробищата на с. Черна и с. Башкьой. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Плочи с андреевси кръстове: 1) Из църковното гробище на с. Касапкьой. 2) Из гробището на с. Каталой. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
В своя художествено-етнографски етюд, Иван Енчев-Видю е съсредоточил вниманието си върху най-старите гробища и най-старите типове надгробни паметници в тях. Такива паметници той е изследвал и в останалите части от българското землище. В гробищата, които той нарича „съвсем нови“, се срещат и други надгробни паметници, различни от традиционните, които са останали неописани от автора. От негова гледна точка това са били съвременни паметници, появили се под външно влияние. Те не са резултат от вековната българска погребална традиция и практика и вероятно поради тази причина не са привлекли професионалния му интерес. За нас обаче, тези паметници са носители на българското културно наследство в Северна Добруджа и се чувстваме длъжни да ги споменем.
Автор: арх. Велин Нейчев Следва… ЧАСТ 4
