Посвещава се на българите от Северна Добруджа
Историята не е била благосклонна към нашия народ. Поради собственото ни безразличие или невежеството на чужди завоеватели, огромното литературно богатство, сътворено от средновековните ни книжовни школи е било безвъзвратно погубено. Затова днес ние сме обречени да изучаваме собствената си история от летописите на други народи, най-често наши врагове в далечното ни минало. Изправени пред същата заплаха, в разгара на Първата световна война, плеяда родолюбиви български учени са следвали освободителния ход на Трета армия из Северна Добруджа, бързайки да документират материалната и духовна култура на предци ни, подложени на безмилостна асимилация от новите владетели – румънците.
Един от тези учени е Иван Енчев-Видю. През лятото на 1917 и пролетта на 1918 година той се запознава с бита и поминъка на населението от най-старите български земи на Балканите и систематизира художествено-етнографските си проучвания в книга, която всеки добруджанец, който чувства себе си българин, трябва да прочете:
„Стари и нови паметници в Добруджа”, издание на народоспомагателен фонд „Добруджа”, София – 1918 г.
Почти столетие по-късно потеглихме от Балчик, за да потърсим същите маршрути. Пътувахме на север през необятната шир. Неочаквано, но закономерно спокойната равнина започна да изменя своя облик. Долините станаха по-дълбоки, релефът – по-хълмист. Небето се спусна по-ниско, а времето, като че ли обърна своя ход назад. И всяка изминала минута, неумолимо ни доближаваше до поредната спирка от нашето пътуване. А спирките ни бяха много. Отивахме там, където най-старите надписи върху безмълвните камъни бяха на български език. Сред безкрая на тази древна земя, ние издирвахме забравените християнски гробища на Северна Добруджа.
Илюстрация: Ив. Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Както навсякъде по българските земи, така и тук в Добруджа, в миналото българите са погребвали починалите в дворовете на църквите си. Когато църковният двор е ставал тесен, гробището е било измествано в края на селото. На новото място, около първите гробове радиално са били подреждани следващите. Така гробището се е развивало равномерно във всички посоки и най-старите паметници са оставали в централната му част, а по-новите по краищата. Ако селото се е разраствало дотолкова, че гробището е оставало заградено от къщи, то е било премествано още веднъж, извън селото. Затова в началото на миналия век, Иван Енчев открива по няколко гробищни парка във всяко българско село в Северна Добруджа. Едни – около църквите; втори – насред селото, заградени от дворове; трети – на края на селото; а в най-големите села и четвърти, съвсем нови гробища, възникнали около 1880 г., извън селото.
Днес са запазени само отделни паметници в някои от църковните дворове и най-новите (трети или четвърти) гробища, появили се в края на селата малко преди или малко след Освобождението. Тези последни гробища са оцелели, защото са продължили да бъдат използвани и от румънците, заселени по нашите земи след 1940 година. Затова в тях са се обособили две части – стара българска и нова румънска.
Най-предпочитаните места за устройване на нови гробищни паркове са били хълмистите възвишения край селата.
В миналото турците не са разтуряли българските гробища, но румънците са го правили. Използвали са каменните паметници за градежи, а дървените за гориво. В други случаи гробищата са оставяни да пустеят. Избуялата храстовидна растителност, предимно люляци и шипки, с корените и стъблата си е рушила старите паметници. А събраната влага в почвата се е просмуквала в порите и още повече е отслабвала и без друго ронливия материал. Когато румънците са решавали да почистят изоставените гробища, това е ставало чрез палеж, който е унищожавал не само ненужната растителност. Като добавим към тези фактори и суровата добруджанска зима, разбираме защо големи по площ гробища са останали с малко на брой паметници.
Из гробището на с. Черна/Cerna. На преден план е старата българска част, на заден-новата румънска.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Голям Гаргалък/Corbu. На преден план е старата българска част, на заден-новата румънска. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Хамамджии/Baia. На преден план е старата българска част, на заден-новата румънска.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Камбер/Mihai Bravu. На преден план е старата българска част, на заден-новата румънска. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Конгас/Rândunica, разположено на хълм в края на селото.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Сарaюрт/MihaiViteazu, разположено на възвишение в края на селото.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Каталой/Cataloi, разположено на възвишение в края на селото.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Каранасуф/Istria, разположено на възвишение в края на селото.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Касапкьой/Sinoe, разположено на възвишение в края на селото.
Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Башкьой/Nicolae Bălcescu. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Бейдауд/Beidaud. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Еникьой/Mihail Kogălniceanu. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Саръгьол(Българския Саръгьол)/Sarighiol de Deal. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Пилитлии/Săcele. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Малък Гаргалък/Corbu. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Кавгаджии/Caugagia. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Хаджилар/Lăstuni. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Долно Чамурлии/Ceamurlia de Jos. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Горно Чамурлии/Ceamurlia de Sus, което е най-добре поддържаното от всички български гробища в Северна Добруджа. Снимка: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Тук е мястото да отбележим, че повечето села от споменатите по-горе се срещат с различен правопис на имената. Например: Хамамджии, Хамамджия, Хаманджии, Хаманджия или Бейдауд, Бей Дауд, Бейдаут, Бег-Даут и т.н. Ние сме избрали едно от всичките използвани наименования.
НАДГРОБНИ ПАМЕТНИЦИ
Надгробните паметници най-общо могат са се разделят на два вида според материала, от който са изработени – дървени и каменни.
Дървените паметници са изключително кукли. Българите от Северна Добруджа не са използвали дървени кръстове. Друга съществена разлика между тукашните гробища и тези в останалите части от българското землище е, че куклите в Северна Добруджа са изпълнявали функциите на постоянни паметници, а другаде те са се използвали предимно като временни паметници, до изработването на каменния паметник.
Каменните паметници се делят на надгробни плочи и надгробни кръстове, но съществува и един трети вид каменни паметници, чиято типология трудно може да бъде систематизирана, поради голямото ми разнообразие. Това са паметниците от представителните гробове. Те са били изработвани по индивидуална поръчка и биват саркофази, стели, обелиски и скулптури с различни форми и размери, като обединяващото между тях е, че във всички случаи са изработвани от скъп и благороден камък, най-често мрамор.
Надгробните паметници винаги се издигат от западната страна на гроба, като символичният смисъл на това действие е погребаните да почиват под сенките им. В българската погребална практика лицето на паметника винаги е обърнато на изток, докато в румънската се случва лицето на паметника да е обърнато на запад и това е една от основните разлики между българските и румънските гробове в общите гробищни паркове в Добруджа.
КУКЛИ
Куклите са надгробни паметници, издялани от едно парче дърво, познати още от езически времена. Навлизайки в християнските погребални обичаи, горната част на куклата придобива формата на кръст. Поради липсата на подходящ работен камък в Северна Добруджа, в миналото куклите са били по-многобройни от каменните паметници. В случаите, когато е бил поставян каменен паметник, куклата е изпълнявала ролята на временен паметник, до изработването на постоянния. Но след монтажа на каменния паметник не е била премахвана, каквато практика съществува в някои региони на България, а е оставяна заедно с него и така на гроба е имало два паметника – временен дървен и постоянен каменен.
Иван Енчев-Видю свидетелства за стари български гробища, в които почти не са се срещали каменни паметници. Той ги оприличава на „миниатюрна гора, на която клоните на дърветата са изсечени“. Гробовете из тези паркове са били пръснати в безпорядък, а на всеки гроб е имало от 2-3 до 8-10 кукли с различна форма и височина, в зависимост от броя на погребаните в общия семеен гроб. Тази практика е резултат от желанието роднините да останат заедно и в отвъдния свят или се е налагала, когато не е достигало свободно място за нови гробове.
Из старото гробището на гр. Бабадаг/Babadag. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Из старото гробището на с. Каранасуф. Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Ние не открихме такива гробища. С разрастването на селата, те са отстъпили мястото си на новите строежи и споменът за тях се е запазил само в картините на художника. В оцелелите български гробища в Северна Добруджа, запазените кукли са използвани като временни паметници.
Според предназначението си куклите биват два вида – за мъжки гроб и за женски гроб. Разликата между тях се състои в контура на лицето и по-точно в горното рамо/крило на кръста. При мъжките кукли то е ъгловато, докато при женските е кръгло, заоблено. Горното рамо на куклата се нарича „глава“, а мястото, от което започват страничките рамена се нарича „шийка“. Върху главите на някои кукли има правоъгълна или трапецовидна издатина, която се нарича „шапчица“. Куклата с „шапчица“ винаги е предназначена за мъжки гроб, независимо от формата на „главата“.
Илюстрация: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Най-предпочитаният материал за изработка на кукли е дъбовото дърво, защото е най-дълготрайно. По време на кратката ни експедиция, ние открихме дъбови кукли на повече от 100 години. Всяка кукла би трябвало да има формата на кръст, но нерядко се срещат изключения от това правило. Понякога контурите на куклата се назъбват, за да може към тях по-лесно да се залепи свещ. В други случаи се правят дълбоки прорези, за да се закачат китки или венци. Ширината на куклата е по-голяма от дълбочината ѝ, но съществуват и кукли с квадратно сечение. Според Иван Енчев-Видю, размерите на дървените паметници варират от 20-30 до 100-150 см във височина. Ние не открихме нито толкова малки, нито толкова големи кукли. Те са се срещали из изчезналите вече гробища, където са изпълнявали функцията на постоянни паметници. Поради тази причина върху тях често са били изобразявани кръстове, издълбавани са надписи с името и годината на починалия. Били са украсявани с хоризонтални или наклонени резки, направени с трион. Понякога към куклата е бил прикрепван метален кръст. В други случаи се е правила ниша за кандило или свещ. В което се състоят и основните разлики между куклите в Северна Добруджа и онези от останалото български землище, където те са изпълнявали ролята на временни паметници и не са имали надписи.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Илюстрации: Иван Енчев-Видю, 1917/1918 г.
Мъжки кукли с „шапчица“ из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женски кукли из гробището на с. Горно Чамурлии. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Горно Чамурлии: 1) Кукла надживяла каменния паметник. 2) Обгоряла кукла за женски гроб. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Бейдауд: 1) Мъжка кукла. 2) Женска кукла. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Из гробището на с. Башкьой: 1) Мъжка кукла. 2) и 3) Женски кукли. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Кукли: 1) Из гробището на с. Саръгьол. 2) Из гробището на с. Бейдауд. Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Женски кукли: 1) Из гробището на с. Малък Гаргалък. 2) Из гробището на с. Каталой.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Голяма и малка женски кукли: 1) Из гробището на с. Камбер. 2) Из гробището на с. Кавгаджии.
Снимки: арх. Велин Нейчев, м. септември 2012 г.
Автор: арх. Велин Нейчев Следва….ЧАСТ 2
