Лятната резиденция на кралицата в процес на строителство. Архивна снимка.
“И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!”
Ив. Вазов
Добруджа – люлката на нашата цивилизация. В миналото горд съсед на славни столици и роден дом на българската патриаршия. Свидетел на безбройни битки на пътя на могъщи армии в неспирните войни, днес Добруджа е притихнала в забвение по периферията на картата. Превратностите на времето са и отредили скромно място в най-новата ни история. Но именно тук, “в тоя краен ъгъл на нашето Отечество” се зароди движение, непознато на днешните поколения. Жителите на един малък град въстанаха в търсене на откраднатата си история и цяла България заговори за Балчик.
Какво се случва днес в Балчик?
Хиляди граждани излизат на ежедневни мирни протести с едно единствено искане – да си върнат заграбения парк.
Архитектурно-парковият комплекс “Двореца” е бивша лятна резиденция на румънската кралица Мария. Той е изграден през междувоенния период, според естетическите разбирания на височайшата особа, за които научаваме от брой първи на вестник “Сребърен бряг” от 03.04.1928 г., издаван от Свободния университет в Балчик:
“…Като всички, които обичат Сребърния бряг и аз се надявам да го видя да напредва и да се възражда за обща радост. Но преди всичко, не желая околната атмосфера или особеност да бъде сменена или унищожена.
Избуялата художественост на това парче земя, го прави именно толкова безценно.
Тия, които биха се заели да превърнат тия първобитни места в по-желани и по-лесно достъпни, трябва най-вече да запазят красотите, а в развитието им, да пожалят художествеността им…
…Усложнени и цветущи архитектури не трябва да бъдат позволени, защото не са в съгласие с основата на местната художественост…
…Моята любов за това кътче от света е тъй голяма, щото чувствам, че бих била една добра съветничка, затова оставете ме да взема участие във вашата работа.“
МАРИЯ – румънската царица
Това е един от редките примери в човешката история, когато окупаторите, бидейки народ носител на висока култура, не се опитват да наложат собствените си ценности върху анексираните територии, а изцяло възприемат духовната традиция на местното население.
Развитието на архитектурата на Балчик през Периода на румънската окупация може да бъде описано само с една дума – приемственост. Архитектурният стил на вилите в “Двореца” представлява естествено продължение, адаптация и модернизация на местните строителни традиции от 19-ти век. Голяма част от съществуващите сгради са старинни воденици, преустроени за жилищни и други нужди.
Когато се разхождаме из “Двореца”, едва ли си даваме сметка за колосалните усилия, които са били необходими за изграждането на комплекса и превръщането му в шедьовъра на архитектурно-парковото изкуство, познат ни днес. В продължение на повече от едно десетилетие, трудоспособните мъже от Балчик са работили безплатно на обекта, не от страх пред румънското оръжие или от преклонение пред чуждата кралица, а с ясното съзнание, че окупацията скоро ще свърши и делото на живота им ще остане в наследство за бъдещите поколения. Дело, което беше заграбено от софиянци.
Днес публичната държавна собственост – АПК “Двореца” се стопанисва от две институции: Културен център “Двореца” към Министерството на културата (МК) и Университетската ботаническа градина (УБГ) към Софийския университет (СУ). В момента обектът се обслужва от две администрации, които не само, че не работят в сътрудничество, а правят всичко по силите си, за да си пречат. Назначена е двойна охрана, като охранителите се дебнат за нарушения под заплаха от уволнение. Вероятно има и други позиции, които се дублират. Това не е ефективно управление. Това е разхищение.
Дуалистичното стопанисване е причина за изключително високата входна такса за комплекса – 10 лв. Сумата не е икономически обоснована. Тя е резултат от необходимостта с нея да се издържат цели две институции. Но високата входна такса препятства развитието на местната икономика, чийто основен отрасъл е туризма. Жителите на Балчик са превърнати в изкупителна жертва във войната между двете държавни ведомства.
Прав беше проф. Илчев, когато заяви в една от многобройните си медийни изяви, че не става въпрос за пари. Става въпрос за много пари.
Всяка година приходите от входни такси са по няколко милиона лева. Милионите се поделят по равно между софиянци, а в бюджета на Община Балчик не влиза нито стотинка. На Община Балчик е вменено единствено задължението да поддържа прилежащата инфраструктура и подходите към “Двореца”, разбира се с данъците на балчиклии.
Голяма част от посетителите на “Двореца” идват в нашия град, благодарение на богатата културна програма на общината, която също се финансира от местните ни данъци. Те носят значителни приходи за софиянци, а в общинския бюджет отново не се връща нито стотинка.
Приходите генерирани от местните ни данъци биват ограбвани от държавните институции. По особено безскрупулен начин това се извършва от ръководството на УБГ.
Преди време в едно свое интервю проф. Илчев заяви, че те имат нужда от тези приходи, за да финансират останалите си две ботанически градини, които работили на загуба?! Голямата разлика в размера на входните такси за ботаническата градина в Балчик и останалите ботанически градини в страната, ни подсказва, че тайно и нерегламентирано този процес продължава и днес. Огромните печалби генерирани от местните ни данъци се използват от ръководството на УБГ, за да издържа губещите си звена.
Ние сме превърнати в крепостни селяни на Софийския университет!
За да се доберат до привилегията да делят милионите, от СУ използваха за заложници собствените си студенти, като “затвориха” вратите на университета. Министерски съвет (МС) отстъпи под натиска на “затворените” врати и висшето ръководството на СУ получи увереност, че може да постигне всички от позицията на силата. След като МС бе сломен дойде ред и на общинския съвет в Балчик.
Този път, като заложници бяха използвани жителите на града.
Директорът на УБГ – Кр. Косев, ограничи безпрепятствения достъп на балчиклии до създадения от тях парк и по този начин прекъсна единствения пряк пешеходен маршрут до плажа на половината град. Паркът е неразделна част от градската структура. Бил е такъв много преди да дойдат румънските окупатори и ще продължи да бъде такъв дълго след като си заминат софийските узурпатори. Той не може да бъде затварян!
Липсата на принципна позиция по необяснимото решение, пролича от последвалите коментари на проф. Илчев, които се променяха през ден, а често дори си противоречаха.
Първоначално се появи декларация, с която висшето ръководство на СУ си вменяваше вина, че за продължителен период от време са нарушавали Закона за защита от дискриминация. Последва втора, спонтанно написана декларация от Студентския съвет на СУ, с която студентите потвърдиха вината на техните ръководители, но компетентните органи не се самосезираха и не разбрахме дали наистина от СУ съзнателно са нарушавали законите РБ или само така предполагат.
След като фарсът с декларациите не мина, проф. Илчев направи сравнение със зоологическа градина, в която се плащал вход. Сравнението между зоологическа градина и градски парк не е съвсем коректно. Освен ако професорът не е имал предвид взаимоотношенията между СУ и МК. В този случай метафората “зоологическа градина” е твърде сполучлива.
Но следващото обяснение смая всички. Всяко вдигане на електронната бариера се отчитало и когато бариерата се вдигала без да се плаща Симеон Дянков си търсил приходите. Това физически не е възможно да се случи. Бариерата може да се вдигне само с помощта на карта или билет с баркод. Явно професорът няма представа, откъде влизат неговите служители, гостите настанени в комплекса, участниците и организаторите на културни мероприятия, които са снабдени с пропуски без баркод.
След разрастването на скандала, се оказа, че единствената юридическа пречка за отмяна на спорната заповед е, че от ръководството на СУ не знаели какво точно означава “жител на град Балчик”. Е, господа софиянци, скоро ще ви се наложи да разберете.
Междувременно, обективната истина беше разкрита. Ограничаването на безпрепятствения достъп на балчиклии до парка е в резултат на несъгласието на ръководството на СУ с решения на общинския съвет, свързани с плана за управление на АПК “Двореца”. Заповедта на д-р Косев е недопустим опит за натиск и намеса в самоуправлението на Община Балчик!
В характерния си непринуден стил, министър Рашидов също изрази отношение по случая. От изказването му стана пределно ясно, че практически не е възможно двете институции да заработят заедно.
Очевидно, единственото спасение за “Двореца” е той да бъде отнет от софийските си узурпатори и да бъде върнат на хората, които са го построили – жителите на Балчик.
Това, което ни обиди най-много не бяха опитите да бъдем очернени, че сме ползвали привилегии с каквито не разполагат останалите граждани, а постоянно повтаряната лъжа, че градината в Балчик била създадена от софиянци. Градината е създадена през 20-те и 30-те години на миналия век от швейцарския градинар Жул Жанин, с всеотдайната помощ на жителите на Балчик. Благодарение на политическата конюнктура през 1955 г., правителството на Вълко Червенков институционализира отдавна създадения парк като ботаническа градина. А от СУ и дават единствено името си – университетска. Днес УБГ се гордее с колекцията си от едроразмерни кактуси и редките растителни видове адаптирани към местния климат, но деликатно пропускат да отбележат, кои са тези видове и кой точно ги е адаптирал. Дори визитната картичка на ботаническата градина в Балчик – Голямата бяла магнолия, е посадена дълго преди да дойдат “създателите” от София.
Ботаническата градина в Балчик, четвърт век преди да бъде “създадена” от софиянци. Архивна снимка.
Другата голяма неистина разпространявана от СУ е, че туристите посещавали Балчик заради ботаническата градина, а не заради “Двореца”. УБГ разполагат с обширен имот в съседство, в който могат да експонират колекцията си от едроразмерни кактуси и да развиват всички дейности, свързани с нормалното функциониране на една ботаническа градина. Когато Министерски съвет повери управлението на АПК “Двореца” на Община Балчик, от УБГ ще могат да проверят теорията си на практика. И ще разберат дали наистина туристите идват тук, защото не са виждали кактуси или искат да се докоснат до уникалното творението на жителите на Балчик, днес узурпирано от софиянци.
Архитектурно-строителната стойност на комплекса е несравнимо по-висока от стойността на растителните видове в парка (по-ценните, от които са засадени дълго преди появата на софийските “създатели”). Основната заслуга на УБГ за развитието на крайбрежния ни парк, се състои в поставянето на табелките с имената на растенията, които никой не чете. От създаването му в средата на 20-те години на миналия век и до наши дни, градинарите, поддържащи парка винаги са били жители на Балчик.
Нашите противници са влиятелни и безскрупулни. Те са готови на всичко, за да запазят незаслужената си привилегия да трупат милиони благодарение на труда на поколения балчиклии. Вече се опитват да изгонят наематели на площи в комплекса, със законно сключени договори за наем, като разчитат единствено на съдебните състави от възпитаници на СУ. Ежедневните ни протести не са отразявани обективно от националните медии. Коментари от жители на Балчик, които разясняват нашата позиция биват изтривани от администраторите на новинарските сайтове, като същевременно се толерират коментари от анонимни писачи, които целят да подведат общественото мнение. Жители на други населени места, подтиквани и дори работещи за СУ, се обявяват срещу нашия протест. Ресурсът на целия юридически факултет е впрегнат да защитава статуквото и когато справедливостта възтържествува ще завалят десетки, може би стотици дела за дискриминация от “засегнати граждани”, инициирани пряко от СУ.
Но никой не може да спре една велика идея, когато времето за нейната реализация е настъпило!
Малкото въгленче, което се таеше в потушения пламък на откраднатото ни минало, се разгоря от полъха на вятъра от знамената на протеста. Разглеждайки избледнелите фотоси, с тиха носталгия си припомнихме делото на предците ни и образите от старите снимки сякаш възкръснаха за нов живот.
Жителите на Балчик отново сами пишат своята история.
Ние бяхме първи. Скоро други малки общини, чиито ресурси също са разграбвани от нереформирани държавни институции, ще последват смелия ни пример.
Нашето движение ще остави трайна следа във вековната ни летопис с въжделението и стремежа ни към независимост и самоуправление. Все още сме в началото, но пътят е предначертан. Остава само да го следваме.
Борбата продължава!
арх. Велин Нейчев
ГРАД БАЛЧИК – КОЛОНИАЛНО ВЛАДЕНИЕ НА БОТАНИЦИ
Страница на гражданската инициатива: Върнете Двореца на Балчик
