“…Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.”
Иван Вазов,
“Епопея на забравените” 1881-1884 г.
130 години по-късно положението на народа не се е променило значително. Увеличили са се само поробителите. Днес част от тях се наричат “монополи”.
В началото на миналия век България е управлявана от поборници, рискували живота си във войните за Освобождение и Национално обединение, от хора, завършили най-престижните учебни заведения в Европа, от уважавани общественици и учени. И тези достойни мъже, носители на най-чисти идеали, попадат във властта, покваряват се, самозабравят се и довеждат Отечеството ни до две национални катастрофи?! Защото властта развращава! Но не всяка власт! Развращава безконтролната власт!
Съвременна България също се управлява от поборници, рискували живота си във войните – в гангстерските войни и войната на невидимия фронт. От хора завършили в АОНСУ, ВИФ (дн. НСА), СССР и школата в Симеоново. Те са били покварени преди да се домогнат до властта. Никога не са поставяли националния интерес на първо място и не са имали идеали. Защитавали са и продължават да защитават чужди геополитическите интереси. И въпреки това, резултатът от тяхното управление е същия, както при управлението на героите?!
За успехите или провалите на една власт не се съди по спечелените битки и пленените знамена, по заслуженото членство в международни организации или формалните макроикономически показатели, а по положението на народа, който тази власт управлява.
И тогава и сега положението на народа е било еднакво лошо, и тогава и сега причината е една и съща – КОРУПЦИЯТА.
Масовите протести срещу високите сметки за ток свалиха правителството. Не случайно тези протести бяха насочени точно срещу монополите в електроразпределението и най-накрая хладилникът победи телевизора. Тези монополи са една от най-ярките прояви на безнаказаната, нагла, демонстративна политическа корупция, която се проявява във всякакви форми и разновидности и която управляващите осъществяват на гърба на собствения си народ. В САЩ мащабите на политическата корупцията са много по-големи отколкото в България. Разликата е, че там тази корупция не се плаща от американците, а от народите в Близкия Изток, Африка, Латинска Америка, Източна Европа и Южна Азия. Нашата корупция си я плащаме ние. И затова институциите на властта в САЩ работят ефективно и осигуряват просперитета на американското общество, а българските институции са блокирани и практически безполезни. Единствената възможност за обикновения гражданин в нашата държава е да работи 40 години, през които с експлоатирания си труд да създава националното богатство, след това да се превърне в “мат’рял” и до края на живота си да остане закрепостен към съответните монополи, докато гледа как обръчи от фирми около приятелски кръгове плячкосват плодовете на неговия многогодишен труд и му обясняват, че действията им са напълно нормални и законни, защото такъв бил моралът и законът.
Последното правителство не падна заради повишената цена на електроенергията, а защото то превърна корупцията от форма на управление в норма на управление.
Едно от първите действия на новоназначения кабинет беше да уреди обществена поръчка на фирма на бизнеспартньорката и бивша любовница на премиера за огромна сума. За 140000000 лв. (сто и четиридесет милиона лева). (Налага се да изписваме цифровата стойност словом, заради жертвите на образователната реформа през последното десетилетие. Притеснително голяма част от по-младите ни читатели не знаят, кое е това число, б.а.) Още по-притеснителна бе обаче реакцията на министър-председателя след разразилия се скандал по случая. Той се изправи и гордо заяви, че нямал нищо общо с нейните пари.
Такива примери не са изключение, а утвърдена практика при управлението на всички правителства за последните 23 години.
Резултатите от тази практика доведоха 40% от българския народ до пълно отчаяние. Двама мъже вече се самозапалиха. Други се самоубиха, като преди това застреляха целите си семейства. Самоубийствата от отчаяние продължават. Два милиона вече избягаха в чужбина. Други два милиона обмислят същото решение. Чувството за безнадежност намери своя логичен израз в масови граждански протести, които от протести срещу монополите, прераснаха в протести срещу статуквото и свалиха поредното корумпирано българско правителство.
Сега протестиращите се надпреварват да поставят всевъзможни искания, а представителите на статуквото се престарават да обясняват как Конституцията не позволява това. И са прави. Но това вече няма значение. Трето правителството беше свалено от народното недоволство – стомничката се счупи. И досега България не беше правова държава. Законите важаха само за средната класа. Най-богатите и най-най-бедните бяха поставени над закона. През последните три години средната класа остана малцинство и в големите градове. За кого ще важат законите сега? Защо да няма начин в България да се проведат честни избори без изборни фалшификации, без купени гласове и без кандидати наложени от партийните централи? Защо да нямаме право на реален избор, а да сме задължени да легитимираме избора на партийните централи? Конституцията ли го забранява? В такъв случай ще я променим.
Един от основните проводници на политическа корупция са т. нар. колективни органи. Според действащата съдебна практика колективните органи като общински съвет, министерски съвет и т. н. не носят нито административна, нито наказателна отговорност за действията си, дори и когато тези действия са престъпни. А съдебната практика е такава, защото съдебните състави също не носят отговорност за решенията си. България е единствената държава-членка на ЕС, в която действа подобно законодателство. Органите призовани да защитават върховенството на закона са поставени над закона. И затова ако в България бъдеш признат за виновен за злоупотреби за 16000000 лв. (шестнадесет милиона лева) получаваш условна присъда, а за две откраднати кокошки лежиш две години, защото си рецидивист и не крадеш за първи път кокошки за да се нахраниш.
Основната част от исканията на протеста са продиктувани от желанието на гражданите да превърнат България в правова държава с работещи институции, каквато тя в момента не е. Този процес преминава през изкореняване на корупцията, което автоматично ще доведе до подем в икономиката. Представителите на мафиотското статукво са силно притеснени, защото най-ефективната мярка за борба с корупцията е подвеждането под наказателна отговорност на нейните проводници. Не случайно основните искания на протестиращите са свързани с търсене на отговорност на престъпниците плячкосвали държавата през последните 23 години, гарантиране на честни избори и реален граждански контрол върху управлението. Властта развращава, но само когато е безконтролна. Не случайно гражданите не искат доказалите се като престъпници при предишни управления отново да дойдат на власт.
Нов бардак не се прави със стари к*рви.
За представителите на статуквото превръщането на България в правова държава с реално разделение на властите и работещи институции означава многогодишни ефективни присъди и конфискация на незаконно придобито имущество за милиарди. За тях това не е изход.
За разлика от водевилите с нестрелящия газов пистолет, зареден с халостни патрони и мистериозния доклад от партньорска разузнавателна служба, ножът във Варна беше истински. И ако ударът беше попаднал два пръста по-нагоре, сега един от лидерите на протестите щеше да е мъртъв. Акциите на дружествата, които съществуват благодарение на симбиозата мафия-държава, започнаха да губят стойност на фондовите борси. И партийните централи и икономическите групировки са готови на всичко, за да запазят статуквото, дори с цената на убийства. Те вече са внедрили свои агенти в средите на протестиращите. Добре известна политическа хамелионка от Добрич, слабо позната в София, манипулира общественото мнение на една правителствена пресконференция. Във Варна мутренска бригада провали заседание на инициативния комитет и се опита насилствено да легитимира свои представители като лидери на протеста.
Тук е мястото отново да припомним безсмъртната вазова “Епопея на забравените”:
“И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;”
Основната разликата между онези съдбоносни времена и нашата борба за правова държава е, че днес не всички вземат участие в “това предприятье”. Юнакът балкански остана герой от народните песни. Големият отсъстващ днес са силните млади мъже, които могат да противостоят на безнаказания мутренския терор, дори и с цената на физически сблъсък. Десетките организации с претенции да са родолюбиви, не дадоха своя принос за общото дело. Не подкрепиха всенародното недоволство, а останаха да се крият зад партийните си символи. Къде бяха те когато протестиращите имаха нужда от защита? Парламентарни листи ли подреждаха или организираха факелни шествия? Или високопарните лозунги за доблест и жертвоготовност в полза на Родината не включват борба с бригадите на мафията, а се изчерпват с побой над недохранени цигани? Време е да осъзнаем, че ако не се обединим, въпреки различията си, никога няма да заслужим достойния живот, за който бленуваме. Ако продължим да се спасяваме по единично, ще споделим съдбата на многото велики народи, които въпреки, че са оставили своята диря в историята са изчезнали.
За да се пречупи гръбнакът на политическата корупция трябва да се започне от някъде. Борбата срещу монополите е едно добро начало. Монополите не са само в ЕРП-тата. Те са във всяка сфера на обществената дейност в България, а там където привидно няма монопол има картели.
Януарската ми сметка за ток беше 2,4 пъти по-висока от декемврийската. Получавал съм августовска сметка 5 пъти по-висока от юлската, при положение, че през лятото не използвам климатик за охлаждане и подобна разлика е физически невъзможна. Под заплаха от прекъсване на захранването, съм бил принуждаван да плащам сметки за електроенергия за два месеца назад, които вече съм платил, но поради “компютърна грешка” трябвало да платя отново. И за да ми върнат повторно взетата сума аз трябваше да ходя два пъти до централния офис на ЕРП-то във Варна. А сумата ми беше възстановена, само защото си пазих старите касови бележки. Други жертви на “компютърната грешка”, които бяха изхвърлили касовите си бележки от предходните месеци останаха изнудени и окрадени.
Но дори и да получа сметката си за ток за година напред, аз ще мога да я платя и да продължа да водя “нормален” начин на живот, доколкото това е възможно в нашата държава. Аз не съм измежду четиридесетте процента български граждани, за които единственият изход се свежда до избора между това да се застрелят или да се самозапалят. Моето мнение не се формира от митологизираната борба за надмощие между хладилника и телевизора и точно затова в неделя аз ще бъда на площада във Варна. Аз ясно осъзнавам, че в държава, в която корупцията е норма на управление, в държава, в която не се провеждат честни избори, в която няма независими национални медии, няма независима съдебна система, няма независими правоохранителни органи, в политиката няма морал и няма работещи институции, единственият начин, по който обществото може да влияе върху управлението са масовите стихийни улични протести.
Без значение е дали протестите ще успеят да излъчат своите легитимни лидери, дали от тях ще се родят нови политически партии или народните исканията ще бъдат подменени от силните на деня представители на мафиотското статукво. Стомничката се счупи! В българското общество се формира една критична маса от хора, които вече не могат да бъдат манипулирани и други, които вече нямат какво да губят. В неделя тези хора ще излязат по улиците на цяла България, за да защитят правото си на достоен живот. Тези хора ясно осъзнават, че с действията си са в състояние, по всяко време, да свалят и да накажат всяка престъпна власт, която управлява срещу интересите на собствения си народ. Аз съм един от тези хора. Аз не знам, кое е правилното решение в настоящия момент. Но знам, че решение има, защото само на 2000 километра на запад от нас отдавна са го намерили.
Протестът вече не са само за цените на тока. Протестът е за БЪЛГАРИЯ!
арх. Велин Нейчев
