БАЛЧИК – ГРАДЪТ НА НАДПИСИТЕ

0
1503

Влашките каменни кръстове

 В продължение на повече от две хилядолетия различни народи, етноси и религии са оставяли своите дълбоки следи в материалната култура на нашия град. Измежду всички съхранени артефакти от отминалите епохи най-висока документално-историческа стойност имат епиграфските паметници. Това са писмени паметници, достигнали до нас не чрез преписи, а непосредствено в техния оригинал. Наименованието им произлиза от гръцката дума за надпис – “епиграфе”. За Балчик такива паметници са, преди всичко, възпоменателните и строителните надписи върху сгради, чешми, надгробни плочи и др. В общия случай те са изработени от камък, от местни майстори калиграфи и каменоделци.

Но съществува една малка група епиграфски паметници, които не са направени в Балчик. Те са донесени тук от чужди земи и техните неразбираеми надписи все още запленяват въображението с неразказаните си истории. Това са влашките каменни кръстове пренесени в Балчик от кралица Мария. Самата кралица не е можела да разчете текстовете и да разбере тяхното значение, но е била очарована от изящната им изработка и рядката им красота. В книгата си „Моята страна” тя пише: „Няма никакво съмнение, че тези набожни паметници са били издигнати за да отбележат мястото на някакво събитие, вероятно смъртта на някакъв герой. Тези загадъчни и тъжни символи, стоящи самотно в полето, изпълват моята душа със спокойствие.” Наистина няма съмнение, че тези паметници са били издигани, за да отбележат някакво събитие, но не и смъртта на някакъв герой. Изглежда кралицата не е осъзнавала напълно значението на кръстовете. Те не са надгробни паметници. Кръстовете са оброчни.

Необясним остава фактът, че предмети с толкова висока научна и художествена стойност,  не са били отнесени обратно в Румъния. И то от една окупационна администрация, която проявява изискан вкус по отношение на историческите артефакти, като в нарушение на международните договорености открадва безценната колекцията от музея в Балчик.

Днес никой не може да каже със сигурност колко влашки каменни кръста се съхраняват в нашия град, но те са не повече от десет. По-голямата част, от тях се намират в Двореца на местата където ги е поставила самата кралицата, но през годините няколко кръста са попаднали в частни колекции.

Кръстът с най-добре запазените надписи се намира в Двореца, на ръба на ската западно от вила „Сюита”, а мястото е наречено „Гробът на кралицата” въпреки, че кралицата никога не е била погребана там. Всички текстове са изписани на кирилица, тъй като нашите северни съседи са използвали свещената българска азбука в продължение на повече от пет столетия. Едва през 1860 г. в Румъния започва подмяна на кирилицата с латиница.

Илюстрация: арх. Велин Нейчев

В горната част на кръста откриваме няколко общоизвестни църковни съкращения. В горния край на горното рамо е изписано INЦI, което означава Исус Назарянин Цар Юдейски. В четирите малки окръжности по ъглите на пресичането на раменета на кръста е изписан т. нар. Христограм или монограм на Исус, а именно: IC, XC, NИ, KA. IC – съкращение от първата и последна буква от името Исус, ХС – съкращение от първата и последна буква от името Христос, NИКА – побеждава (от гръцки), т.е. „Исус Христос побеждава”. В четирите големи окръжности на раменете на кръста са изписани имената на четиримата евангелисти, както следва:

На горното рамо:  IW [ЙО] от Йоан, но тъй като кръстът е влашки и е от късен период, най-вероятно 17 век, славянското име Йоан вече е било порумънчено и би следвало да се произнася като Йон. (Отпадналата от употреба кирилската буквата „W” [отъ] и приликата и с латинската буква „W” [в] е причината името Йоан да приеме по-популярната си днес форма Иван, б.а.)

На лявото рамо: М с лигатура „фита, тита” – съкратено от Матей.

На дясното рамо: М (в оригинал като лигатура е била изписана буквата К, но днес част от дясното рамо на кръста е отчупено и лигатурата липсва, б.а.) – съкратено от Марко (на румънски – Марку).

На долното рамо: ЛУ – съкратено от Лука.

                                                                               Илюстрация: арх. Велин Нейчев

В големия централен кръг е изобразен орел, който държи кръст в клюна си, а от двете му страни има слънце и луна. Това е гербът на Влахия. Около гербът е изписан текст: БЛАГОСЛОВЕНЪЕСИХРЕБОЖЕНАШЪИЖИПРЕМУНДРЕ. (Буквата „ят” от каменния надпис е заменена със съвременния и аналог „е”, б.а.)

Този вид непрекъснато изписване без разстояния между отделните думи се нарича скриптурна кантинуата и правилното му разчитане зависи от правилното разделяне на думите една от друга. Възможно е при непознат текст слятото изписване да създаде известни затруднения при разчитането, но случаят не е такъв. Надписът е началото на тропар, който се чете в навечерието на празника Петдесетница: „Благословен еси, Христе Боже наш, иже премудры ловцы явлей, низпослав им Духа Святаго и теми уловлей вселенную, Человеколюбче, слава Тебе!”. На съвременен български език молитвата би звучала така: „Благословен си, Христе Боже наш! Ти, който на премъдрите риболовци се яви, изпрати им Духа Свети и чрез тях улови вселената. Човеколюбче, слава на Тебе!”. В каменния надписа думата „премудры” е придобила формата „премундре”, което означава, че в случая можем да говорим за румънска редакция на църковнославянския език.

Надписът в долната част на кръста е на румънски. За разчитането и превеждането му ни помогнаха г-жа Кармен Брагару – изследовател в института по литература към румънската академия „Г. Калинеску” в Букурещ и г-жа Мануела Антон – специалист по старинни текстове и литература към същия институт.

За правилното четене на подобен текст трябва да имаме предвид някои особености. Част от буквите са изписани слято по подобие на полууставите, които възникват през средновековието. Между редовете има малки буквички, които са част от думите на долния ред и се наричат лигатури. Някои думи са отделени една от друга с точки, но предлозите и известните и често употребявани изрази са изписани слято.

                                                                                   Илюстрация: арх. Велин Нейчев

Надписът е пет редов и се състои от две изречения:

 

┼АЧАСТАКРУЧЕ•РЪДЕКАТУ

СЯу•↑ТРУНУМЕ•СФЕнТЕ•ТРОЕЦЕ•

ШЕАсФЪнТУЛУ•НЕКОЛА•ЦАРА•АЧАсТА

ДОмНЕнДУО•ДОмНОГРЕк•РАДУл•ВОЙЕО

ФЪКУТА•ТАР……………………………………….ЕШ

 

(В линейния текст лигатурите са записани с малки букви, буквата „ят” е заменена с „я”, буквата „отъ” е заменена с „о”, а буквата „ин” е изписана така: ↑, б.а.)

Първото изречение е следното:

┼Ачаста круче ръдекату сяу интру нуме Сфенте Троеце ше а Сфънтулу Некола

В превод от румънски то означава:

„Този кръст беше издигнат в името на Света Троица и на Свети Никола”.

Другото име на празника Петдесетница е Ден на Светата Троица. Това е петдесетия ден след Възкресението, когато над молещите се апостоли, под формата на огнени езици се е спуснал Светият Дух, научил ги е на чуждите езици и те са можели да тръгнат по света и да разпростваняват Христовата вяра. В този ден Свети Петър произнася първата християнска проповед в Йерусалим и покръства 3000 човека. Празникът Петдесетница се приема за началото на християнството. Предназначението на кръста обяснява избора на молитвата около герба на Влахия.

Второто изречение записано като линеен текст изглежда така:

Цара ачаста домненду-о домно грек Радул воейо фъкута тар…еш

В превод от румънски то означава:

„Тази земя управлявана от господаря грък Радул войвода беше направена …”

Последният ред от надписа е силно повреден. Липсват прекалено много букви и не е възможно да се предположи какво е било съдържанието на отчупената част. Известно ни е, че кръстът е бил повреден още преди пренасянето му в Балчик.

Надписът може да се окаже важен за румънската история, защото името на „господаря грък Радул войвода” не е познато от други източници.  През 1631 г. Леон Томса (войвода на Влахия 1629-1632 г.) организира събор, на който е взето решение всички фанариоти да бъдат изгонени от румънските земи, но името Радул не се споменава на този събор. Това дава основание на г-жа Мануела Антон да датира направата на кръста към първата половина на 17 век или самия край на 16 век. От друга страна физическото състояние на паметника е много добро и не предполага той да е толкова стар. Изработен е от шуплест варовик (нетраен материал). Като декорация са използвани дребни детайли, които са много добре запазени в сравнение с надписите и детайлите на други кръстове съхранявани в Двореца и изработени от същия материал, но през 19 век. За по-прецизна датировка на паметника е необходимо да се анализира стила на украсата, начина на изписване на буквите, езика и изображението на герба на Влахия, който се е променял през годините.

                                                                                         Снимка: арх. Велин Нейчев

Оброчният  кръст с най-дългия надпис в Балчик се съхранява в частна колекция. Неговото физическо състояние също е много добро. Днес фонът на надписите е оцветен в жълто за по-лесно разчитане, по подобие на османските епиграфски паметници. В оригиналния си вид кръстът не е бил оцветен.

И тук на лицевата страна на горните рамене на кръста откриваме известните църковни изрази и съкращения: Исус Назарянин Цар Юдейски, Исус Христос побеждава и имената на четиримата евангелисти. Те са част от православната църковна традиция и задължително присъстват под една или друга форма върху абсолютно всички влашки оброчни кръстове.

На долното рамо на кръста е изписан дълъг възпоменателен текст на румънски език, с чийто превод отново ни помогна г-жа Мануела Антон.


Ку вряря Тателуй ши

ку ажуторул Фиулуй

ши ку индемнаря Сфънту-

луй Дух ръдикату сяу ач-

астъ чинстатъ шъ дъ ви-

яцъ фъкъторе кру-

че интру храмул Сфънту-

луй Николай ши а Пряпо-

добний Параскиве, ин зи-

леле домнулуй Йон Кост-

андин воевод, ку остен-

яла робилор луй Дум-

незеу: Думитру, М-

арика, Пъун, Радул, Пост…

……………………………………….

………….. Петре, Пъуна…

……………………. Опря, Ма-

рика, Костандин, Йон …

…………………………………….

Снимка: арх. Велин Нейчев

Което в превод от румънски означава:

„По волята на Отца и с помощта на Сина и с действието на Светия Дух беше издигнат този животворен кръст в чест на „храма” на Свети Никола и Преподобната Параскева, в дните на управление на Йон Костандин воевода, с помощта на рабите божии: Думитру, Марика, Паун, Радул…Петър, Пауна…Опря, Марика, Костадин, Йон…”

В долната си част лицевата страна на кръста е повредена и много от имената не могат да бъдат разчетени. Думата „храм” в румънския език е придобила значението на празник на патрона на храма, който се чества всяка година на определена дата.

Надписите с имената на ктиторите продължават и от двете страни на кръста. От лявата страна:

Ерен, Думитру,

Пападия

Няга ку нямул луй

Мария, Яне,

……………………

……………………

 

 

 

 

 

 

 

Снимка: арх. Велин Нейчев

В превод:

„Ерен, Думитру, Пападия, Няга и цялото му семейство, Мария Яне…”

 

Последните няколко реда не се виждат добре на снимките и затова останаха неразчетени, но те представляват продължение на поредицата от собствени имена и не са от съществено значение за цялостното разтълкуване на надписа.

За разлика от тях последните редове от текста от дясната страна на оброчния кръст съдържат важна информация:

Йон Мешцек

и Лука

 

Мария, Войка,

Радул, Докия,

Мария, Нистор,

Микул, Стана,

Илина, Неша,

Матей, Ликзандру,

…………………………

Мария, ………….

Пъдуре, Марика,

Арапул, Станка,

Стоян, Мария,

Думитру, Станка,

Марика, Ива, ….

…………………………

Мяц октобре 7,

лет 7241

 

Снимка: арх. Велин Нейчев

(Големият брой български имена в текста не означава, че ктиторите са били българи. Имената са резултат от силното културно влияние, което България е оказвала върху средновековна Влахия. Влияние, което е оставило дълбоки следи дори в съвременния румънски език, б.а.)

Надписът завършва с датата на издигането на кръста: 7 октомври 7241=1733 година.

Точната датировка на паметника ни позволява да заключим, че войводата Йон Костандин всъщност е Константин Маврокордат – един от най-успешните влашки владетели от 18 век, който е фанариот като войводата Радул от надписа на първия оброчен кръст.

В Балчик е възприето мнението, че каменните кръстове са пренесени у нас от областта Бесарабия от някои от манастирите в Молдова?! В действителност традицията на издигане на подобни оброчни кръстове не е била разпространена в Бесарабия. Самите текстове недвусмислено показват, че кръстовете са влашки. През един продължителен период от историята на Влахия, когато тя е била васална на Османската империя, султанът еднолично е назначавал войводата на областта. Длъжността се е наричала „каймаканин” на Влахия и на практика е била продавана на богатите фамилии от гръцкия квартал „Фанар” в Цариград, откъдето идва и тяхното названието фанариоти. И в двата надписа войводата е от гръцки произход, което доказва, че кръстовете са влашки, а не бесарабски.

През годините на Османското владичество у нас не са съществували условия за зараждане и развитие на традиция свързана с издигането на значими християнски символи подобни на влашките каменни кръстове. Оброчни кръстове в България откриваме предимно в дворовете на манастирите. Те са с малки размери, а тяхната изработка като качество, стилово разнообразие и изящество в декорацията значително отстъпва в сравнение с примерите от Влахия. Едва през 19 век на територията на северозападна България се появяват значителен брой големи каменни кръстове с богата украса, но те не са оброчни. Това са надгробни паметници. Характерното за тези паметници е, че те не приемат формата на равнораменния гръцки кръст. При тях кръстът е вписан в окръжност като раменете му сключват ъгъл от 45° с хоризонталата (т. нар. кръст на св. Андрей – Андреевски кръст, известен в западна Европа като кръст на св. Патрик или келтски кръст).  Именно такъв символ е сънувал император Константин когато е чул думите: „С този знак ще победиш!”. Андреевският кръст е тясно свързан с източното православие. Днес той се изобразява на българските бойни знамена.

арх. Велин Нейчев