Снимка от пощенска картичка
Вековната традиция в строителството на каменни сгради в Балчик достига своя връх при строителството на мелницата на Анонимното индустриално дружество. Днес това е една от най-високите каменни сгради в България, която отстъпва по височина само на някои монументи като паметника на връх Шипка и на най-големите ни катедрални храмове. Справка с кадастъра на Балчик от 1902 г. показва, че мелницата е била построена на мястото на голям каменен склад. А склада за готова продукция е бил построен на мястото на склада от снимката. Тези две забележителни сгради са заменени от новата уникална придобивка на града ни – най-голямата и най-модерна мелница на балканския полуостров. Камъните използвани за градежа на складовете са били вложени в зидовете на мелницата. Наличието на строителни материали в непосредствена близост до обекта е позволило строителството да бъде извършено за рекордно кратки срокове – само 14 месеца.
За дълбочината на основите и начина на фундиране на сградата се носят легенди. Първоначалния оглед на място показа, че фундаментите са ивични – изпълнени от гладко отлят бетон, чиято ширина в зоната на силозите достига до 240 см! Близостта на морето и високото ниво на солената подпочвена вода показва, че вложеният бетон е сулфатоустойчив. За прърви път в България сулфатоустойчив бетон е бил използван при строителството на Варненското пристанище през 1906 г. Днес не ни е известна технологията на изпълнение на фундаментите на мелницата. Най-вероятно са били използвани водоплътни дървени кофражи, а нахлуващата отдолу морска вода е била изпомпвана докато са изливали бетона. На първата снимка в статията пред сградата на мелницата се виждат големи плоскости от сковани дъски, за които предполагаме, че са били част от кофража на фундаментите. Една от градските легенди свързана със строителството на мелницата разказва за чували с пясък хвърлани в изкопите на основите. Напълно възможно е бетонът да е излят върху пясъчна възглавница, чиято функция е била да забави просмукването на морската вода. Градежът на стените над бетоновите основи започва с големите дялани камъни, които са оформяли лицевите фасади на горе споменатите складове. В следващите редове са използвани камъни с неправилна форма и размери. Дебелината на зидовете в първите два етажа на мелницата е 120 см, като намаля във височина и в последния етаж е 70 см. Към момента не знаем дали в бетоновите фундаменти има вложена стоманена армировка. Бъдещи проучвания с помощта на мобилна строителна лаборатория ще дадат отговор и на този въпрос.
Уникалната за времето си технология на фундиране и голямото собствено тегло на сградата, превръщат мелницата на Анонимното индустриално дружество в първото значимо брегоукрепително съоръжение в Балчик, построено десетилетия преди вълнолома, дамбата и буните. Изградена преди повече от век в свлачищен район, върху слаби почви с високо ниво на подпочвените води, по сградана на мелницата днес няма нито една видима конструктивна пукнатина или отклонение от вертикалата.
Мелницата днес
Безстопанственото отношение на МО към паметника на културата през последните 20 години ни дава възможност да придобием точна представа за структурата на зидовете. Технологията на градеж се нарича опус микстум (от лат. – смесена зидария) и е позната от най-дълбока древност. Няколко реда камъни се редуват с 3-4 реда тухли, чиято функция е да хоризонтират зида. При мелницата в Балчик тухлите се появяват през половин етажна височина. Силно впечатление прави големия брой, близко разположени един до друг отвори по фасадата. Което не е характерно за сгради със зидани носещи стени. Това е постигнато благодарение на една нова за Балчик технология на градеж, въведена от немските инженери. Отворите за прозорците са оформени с тухли, а щурцовете са изпълнени от стоманени 2Т греди, като пространствата между тях също са запълнени с тухли. Броя на гредите варира в завсимост от дебелината на зида, но най-често те са 4 или 5, като в двата края на щурца преминават стоманени стеги, които придържат гредите една към друга. Над щурцовете са иззидани сводове от тухли с малка височина на стрелката, които отвеждат вертикалните товари към масивната част на зидовете от двете страни на прозорците. Всички отвори в носещите стени на сградата са премостени по този сложен начин. Първоначалният оглед на място показа, че щурцовете са запазени в оригиналния си вид по цялата височина на фасадата (както се вижда и от снимката), което е доказателство, че зидовете не са се срутили по време на бомбардировката.
Силно впечатление правят малките размери и неправилната форма на камъните в стените на горните етажи на мелницата. Изглежда невероятно с подобни камъни да бъде изградена стена с толкова голяма височина. Тайната е в хоросана. Към момента не са ни известни точните съставки на хоросана, но здравината му е съизмерима със здравината на използваните камъните. А камъните са от местен балчишки варовик.
Това което превръща мелницата на Анонимното индустриално дружество в уникално за епохата строително постижение е едно технологично нововъведение.
Надлъжен перспективен разрез през силозите Илюстрация: арх. Велин Нейчев
“Бетоновите силози на тая мелница са единствените у нас – в България; те са твърде редки даже и другаде, където дървените силози са още в широко употребление.”
(Из статията на К. Попов)
Силозите не са от бетон, а от стоманобетон! Бетонът е познат на човечеството от античността, докато стоманобетонът е сравнително нов строителен материал. Той се получава, когато към бетона се добави стоманена армировка, която поема усилията на опън в сечението, а бетонът от своя страна, поема усилията на натиск. За създател на стоманобетона се смята френския градинар Жозеф Моние. В опитите си да направи по-здрави саксии за палми, през 1848 г., Моние отлива тънкостенна бетонова саксия, осуква около нея тел, за да я заздрави и след това измазва саксията с циментов разтвор, за да скрие телта. Така бил получен първият в света стоманобетон. През 1867 г. Моние патентова откритието си като материал за производство на кашпи. След проведени лабораторни изпитания, в края на XIX в., френски и немски строителни инженери полагат основите на теорията за оразмеряване и конструиране на стоманобетонови конструкции. Чудният материал изминава своя път от производството на кашпи, тръби и траверси и с уверени стъпки навлиза във високото строителство.
Въпреки, че не разполагаме с категорични сведения, можем да твърдим, че при строителството на мелницата в Балчик, за първи път в България, новият материал – стоманобетон е бил използван за толкова значими конструкции. Освен силозите в западното крило на мелницата са изпълнени стоманобетонови плочи, греди, колони и стоманобетоново стълбище развито във височината на шест етажа – всички елементи на съвременните стоманобетонови сгради. Днес не във всеки град и не във всяка държава има запазени толкова стари и значими стоманобетонови конструкции. Това придава на мелницата в Балчик строителна стойност от световна величина. Наш дълг е да съхраним това наследство за идните поколения.
Първата фабрика за производство на цимент в България е открита край с. Златна Панега през 1907 г. и е собственост на италиански предприемач. Напълно възможно е циментът вложен в мелницата в Балчик да е българско производство.
Мелницата в Балчик (20-те години на XX в.– средата на 70-те години на XX в.)
Илюстрация: арх. Велин Нейчев
След пожара през 1916 г., сградата е била възстановена вероятно през 20-те години на миналия век. Подовите конструкции в централната и източната част са били изпълнени изцяло от дърво. Колоните също са били дървени с ширина около 70 см. От тази конструкция днес е запазен само покривът над централната част. В залите от стените, в близост до тавана, стърчат къси парчета от срязаните греди на подовите конструкции, използвани за кофраж при следващата реставрация от средата на 70-те години. Огледът на място показа, че стоманобетоновата плоча върху силозите и дървената покривна конструкция над тях са запазени в оригиналния си вид. Запазени са и част от дървения улей с безконечният винт, който е пълнил силозите със зърно, както и други останки от технологичното оборудване. Тези индустриални реликви ще станат част от постоянната експозиция при една бъдеща реставрация на сградата и превръщането и в туристически културно-информационен център. Покривната конструкция над силозите е горяла, но пожарът не е възникнал през 1916-та, а през 1997 г. Като официална причина за възникването на пожара е посочена игра на деца (няма виновни), но овъгленото главно ел. табло на втория етаж в крилото със силозите и изгорелите кабели, които излизат от таблото и достигат до покрива, говорят и за друга възможна причина за пожара. При бъдеща реставрация покривната конструкция ще бъде възстановена в оригиналния си вид, като ако е възможно една част от съществуващата 100-годишна конструкция ще бъде запазена.
В автентичния си вид са запазени фронтонът с релеф на чайка над силозите и строителния надпис с годината на построяване на сградата на кулата над стълбището. Стълбищната кула е била надстроена с още един етаж, който е служил за изгледна площадка. На по-късен етап, неизвестно точно кога, отворите за прозорци на последния етаж на кулата са били зазидани.
Мелницата в Балчик (от средата на 70-те години на XX в. до днес) Илюстрация: арх. Велин Нейчев
Последната значима реставрация на сградата е извършена в средата на 70-те години на миналия век. Дървените подови конструкции са заменени със стоманобетонови. От южната страна е добавена двуетажна пристройка. На покрива са били достроени капандури със спорни естетически качества в архитектурен стил, който трудно взаимодейства с останалата част от фасадата. Керемидите са били заменени с ламарина. През последните 30 години сградата помещаваше пионерски дом, кабелни и шивашки цехове, военноморско поделение, данъчна служба, дискотека и много други.
(Следва)
Автор: арх. Велин Нейчев
