Сред архивните скици и проекти има и чертежи на инфраструктурни съоръжения за транспортната инфраструктура, както и на водозахранването на обекта. Системата от водни ефекти – канали, водопади, водни огледала, допринася за уникалния вид на парковата композиция, но също така носи прохлада и създава благоприятни микроклиматични условия за отглеждането на разнообразна растителност. Част от каналите са напоителни. Днес повечето от тях са запълнени или изоставени, в други е монтирано осветление.
Виртуозното изпълнение на водните ефекти се дължи на прецизно проектиране. От чертежите добиваме представа за пътя на водата от изворът Ак Бунар до водноелектрическата централа на двореца, разположена в една от съществуващите в южната част на терена воденици.(Фиг.7)
През 1936 година семейната германската фирма J.M.VOITH проектира спираловидна турбина за новата юзина (Фиг.12). Фирмата Voith е основана от J.M.Voith (Йохан Матеус Войт) през 1825 г. Днес това е едно от най-големите предприятия в Европа, и все още е собственост на членове на семейството на Voith. Във връзка с изготвянето на този проект е налична карта на изворите на запад от гр. Балчик в близост до кралските владения с информация за техния дебит (Фиг.8). Интересен е въпросът доколко се е променил водния режим от 1925-та година до сега и дали е възможно да бъде възстановена изцяло инфраструктурата на водните ефекти.
Електрическата мрежа на комплекса е изградена от румънска компания, принадлежаща на инженерите Пупеску и Митосериу още през 1926 г.
А сега е време да разкрием малко и от историята на градините, неделима част от резиденцията. Безспорно е, че това място не би било толкова впечатляващо без многобройните цветни тераси, част от които носят имена на близки на кралицата. Градините на: Томислав – внук на кралица Мария; Мирча – най-малкия й син; Елизабет – първородната й дъщеря; любимата сестра на Мария – Виктория – Мелита-Дюки, Илеана – любимата й дъщеря; Крал Александър – зет на кралицата, съпруг на дъщеря й Мария (Миньон) – отразяват личното отношение на кралицата.
Голяма част от информацията за градините получаваме от така наречените доклади, в които икономите на резиденцията са описвали дейностите по поддръжката на парковата част и сградите на комплекса. Тук е мястото да споменем две важни имена, които се срещат в тези документи: Жан Жанин и Карол Гутман. Това са хората, които са полагали грижи за поддръжката на парковите площи. Те са градинарите на двореца, но в документите се срещат и като икономи. Пръв тази длъжност заема Жанин. Неговото име стои върху редица документи, касаещи доставките на цветя за резиденцията. Именно той е човекът, който е изготвял заявките за семена и разсад на декоративни видове, нужни за зелените площи. Заявките са изпращани до едни от най-реномираните за времето си компании. Основен доставчик на семена е била фирмата „Suttons”. Компанията е основана през 1806 от Джон Сътън (1777-1863), който я нарича „Къщата на Сътън“ на King Street. През 1858 г кралица Виктория иска Мартин Сътън – синът на Джон Сътън да доставя семена за Кралското домакинство. Тази традиция продължава и до днес. От списъците съдим за определено разнообразие на използвания за зацветяване на градините видов състав. Сред най-предпочитаните видове цветя са: перуники, петунии, ралици, гергини, лалета, лупини, годеции, латинки, рози, калдъръмче, астри и нарциси. Отделни заявки са изготвяни за любимите на кралицата лилиуми или бели кремове, които са били засадени от двете страни на алеята, водеща към параклиса „Стела Марис”. В книгата си „Историята на моя живот”, кралица Мария разказва за белите кремове: „Беше тук, в градините на Швейцарската вила, където аз открих за първи път Lilium candidum /бел. авт. – бял крем/. Откакто открих чудото на тези бели кремове в швейцарската градина, съм се опитвала да ги посадя, където и да съм създавала градина.”
Сред изписваните видове откриваме и син мак, който е бил доста популярен в Англия в началото на 20 век, тъй като е бил описан като вид през 1912 г. и по-късно през пролетта на 1926 г. е бил представен за пръв път пред Kралското градинарско дружество.
Жанин е заемал длъжността градинар до 1937 г., когато умира. В една от цветните градини в двореца има каменна плоча, върху която кралица Мария пише: „В памет на Жул Жанин, който ми помогна в осъществяването на моите градини“ (превод авт.).
През 1937 г. Карол Гутман, който дотогава е бил дворцов градинар в Синая, поема задълженията, свързани с поддръжката на парка. В кандидатурата си за постъпване на мястото, Гутман пише: „Постъпването ми в длъжност може да стане от 01.02.1937 г.“ Той е иконом – градинар до 1941 г., след което отива на работа в Двореца в Бран – известен като зимната резиденция на кралицата.
Задълженията на дворцовите иконом – градинари са включвали и грижи за стопанството, което е заемало внушителна част от площта на комплекса.
Приблизително една трета или около 7 ха от площта на целия имот е обособена за лозя, овощни и зеленчукови градини, разположени главно в югозападната част на имота, върху склон с югоизточно изложение. Известно е, че част от закупените от кралица Мария имоти са били вече засадени с лозя. Извикани са специалисти, които да огледат местността, да констатират почвените условия и съобразно тях да препоръчат определени сортове грозде, както десертни (трапезни) така и винени. В изготвен доклад от 1940 г, четем: „…Сортовете трапезно грозде са: Мускат Хамбург, Афуз-Али, Чауш, Коарна неагра и Разакие, а винените сортове са: Ризлинг Италиан, Бъбеаска неагра, Димят, Памид, Гъмза, Шефя и Хенап Туркфуж. Трапезните сортове са добре подбрани и са подходящи за региона, в който са засадени, но винените сортове, с изключение на Ризлинг Италиан и Бъбеаска неагра, са от по-ниско качество и сме на мнение да не се развъждат повече, тъй като произведените вина са слаби на алкохол и аромат… За разпространението и възстановяването на плантациите с лози, предлагаме винените сортове: Пино гри, Ризлинг Италиан, Фронтиман и Мускат Оттонел, пресадени на Каселас Берландиене… ”. Всички нови сортове лози са били прецизно подбирани, съобразно условията на района. В доклад за дейностите, извършени по двореца, градината и лозето в Балчик от 16 до 30 април 1941 г., Карол Гутман пише: „… Изорано е лозето, а около дънерите е прекопано на ръка, засят е слънчоглед и рициново семе по свободните площи…”
В стопанството сериозна площ са заемали и овощните дървета, сред които: череши, вишни, орехи, бадеми и сливови дръвчета, праскови, дюли и кайсии, зарзали.
Върху проект от арх. Шпрайцер за оформяне на пространството около вила „Арка” и Новия гараж (бел. авт. днес в тази сграда се помещава администрацията на УБГ), където е била проектирана сливова градина, откриваме и част от редови насаждения, разположени в „Градината на Аллах”. Тази градина е в непосредствена близост до стопанските постройки и оранжериите на парка. Най-вероятно тук видовият състав е бил представен преди всичко от овощни дръвчета и много цветя.
Независимо, че след смъртта на кралица Мария през 1938 година и подписването на Крайовската спогодба настъпва цялостен упадък на комплекса, в периода до 1948 година са полагани големи усилия композицията да бъде съхранена. Много интересен е проекта за сушилня за плодове с дестилационен цех на арх. Щпрайцер, извикан спешно през 1939 г. в Двореца, за да констатира належащите ремонти. Вероятно става дума за преустройство на съществуващата над вила „Гутман” винарна. (Фиг.9).
Между 1943 и 1948 година, администратор на бившата резиденция е проф. М.Онческу Бещелей – генерален консул на Румъния във Варна по същото време. От коресподенцията, която професорът води става ясно колко отчайващо е било състоянието на целия комплекс, поради високите данъци, които са се изплащали на българската държава. Налагало се е дори, част от парковите елементи като ценни кюпове, вази и други да се разпродават, за да може да се заплати на работниците.
През 1948 година, със Споразумение между Румъния и България бившата лятна резиденция е преотстъпена за стопанисване от българска страна.
Днес архитектурно – парковия комплекс с ботаническа градина са изпълнени с човешка глъчка. Някогашната тишина е изместена от туристическа суматоха. Красотата и разнообразието на ботаническата градина допълват очарованието на историческия парк. Посетителите изпитват едновременно насладата от докосването до една отминала реалност и от съприкосновението с богати растителни колекции. И така, както споменахме в самото начало на нашия разказ, историята на „Двореца“ в Балчик има пряка връзка с „главните действащи лица” и техните съдби, които заедно с обстоятелствата на времето са оставили своя траен отпечатък върху това място с определено значение в балканското културно наследство.
Авторски колектив:
ланд.арх. Вера Дянкова
ланд.арх. Магдалина Чавдарова
Университетски ботанически градини на Сoфийски университет „Св. Климент Охридски”
БОТАНИЦИТЕ РАЗКРИВАТ ДВОРЦОВИ „ТАЙНИ” – 1 част
