Нос Калиакра се врязва 2 км в морската шир, като завършва с отвесни 70 метрови скали. Тесният скалист полуостров е изграден от твърди варовици, наситени с железни окиси, които придават впечатляващия пурпурночервена окраска на носа и това го оприличава на пламтящ меч разсичащ синьозелените води на Черно море.
От красотата на района и на самия нос идва и неговото име Калиакра, което означава “красив нос”.
Поради природната непристъпност на нос Калиакра, назад във времето е бил предпочитано място за изграждане на крепости. Траките са я наричали Тиризис, римляните – Акра, а византийците – Акрес Кастелум.
При българския владетел Добротица крепостта получила името си Калиакра. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя.
Името на носа е свързано с много легенди. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, които, за да не попаднат в ръцете на турските нашественици, вплели косите си в едно, скупчили ръце и скочили в бездните на морето.
Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен „Портата на 40- те девици“. Малък археологически музей показва намерените останки от древността.
Регионът около нос Калиакра представлява природен резерват, където гнездят корморани, а скорци и скални косове обитават пещерите.
Делфините, плуващи в морето, са интересна гледка, предимно през летните месеци, тъй като са едни от редките представители на черноморската ни фауна.
Районът е особено привлекателен и заради ярките цветя, цъфтящи през пролетта и лятото – божури, кренове и др.
На носа са изградени фар, метеорологична станция, параклис и ресторант.
Поради метеорологичните условията, които има в района на носа, е предпочитано място за изграждане на ветрогенераторни паркове, които са все по-честа гледка в Североизточна България.
