Чешмата в средата на 70-те години на миналия век. Снимка: арх. Емил Даскалов
На стотина метра от източния вход на дренажната галерия, от долната страна на пътя, който минава край автогарата и води до кв. “Левски”, в непосредствена близост до бившата билкарница се намира последната балчишка чешма с възпоменателна плоча с епиграфски надпис – Ибрямовата чешма. Днес тя е пресъхнала, като основна причина за това е дренажната галерия, която е уловила водите на нейния извор.
С архитектура много сходна с тази на Голямата и Горчивата чешма, обемното тяло на Ибрямовата чешма е изработено от едроразмерни, дялани варовикови плочи. П-образна пиластърна рамка окантва главната фасада, обърната на юг към морето, а над рамката ляга профилирана корнизна каменна плоча, леко наддадена навън. Чешмата има един чучур. Вляво от него на височина около 90 см над коритото е разположена ниша (пезула) с размери 20/20 см, предназначена за поставяне на тазче (кипчак) за пиене. За разлика от останалите чешми в Балчик, при Ибрямовата чешма подпорната стена е развита едностранно. Тя предсавлява триделен зид с голяма дължина (около 27 м), развит вляво от чешмата. Структурата на зида е изградена от две вертикално поставени каменни плочи и една хоризонтално поставена по между им. Подпорната стена е увенчана с каменен корниз по цялата си дължина. В миналото дълга редица от корита, преливащи се едно в друга са били подредени покрай зида. Днес са запазени само няколко пред главната фасада.
Плочата с епиграфския надпис. Илюстрация: арх. Емил Даскалов
И тук, както при останалите чешми, най-интересната част от декорацията представлява плочата с епиграфски надпис. Плочата на Ибрямовата чешма има размери 63/93 см, което я прави най-голямата в Балчик. Изработена е от бял мрамор с релефно изпъкнали букви. Нишата за плочата е окантена с корнизан профил, а надписът е шест редов на син фон.
При посещението си в Балчик през 1954 г., проф. Петър Миятев прави снимки на чешмата и дава следения превод на текста:
1. Обладателят на благодетели и великодушие, който е от благородните семейства на Балчик,
2. Харджизаде Ибрахим ага, изразходва (големи) блага
3. В памет на загиналите (за вярата); Той направи тоя недовършен извор
4. (И) нека жадните пият и помнят последователите на доброто.
5. С калем записах като по вода датата ( на построяването на чешмата).
6. Нека бъде жив тоя любим човек (благодетелят).
Пий чистата вода от чешмата. (Тия думи са отправени към минувачите.)
1271=1855 г.
Сходен превод откриваме и в непубликуваното досега изслядване на арх. Емил Даскалов, озаглавено “Чешмите в Балчик”:
– Обладателят на благодетел и великодушие, който е от благородно балчишко семейство
– Харачзааде Ибрахим ага изразходва (големи) блага
– В памет на загиналите (за вярата) той направи тоя недовършен извор
– Нека жадните пият и помнят последователите на доброто.
– С калем записах като по вода датата
– Нека бъде жив тоя човек, пий бистрата вода от чешмата.
1271=1855 г.
Ибрямовата чешма днес. Снимка: арх. Велин Нейчев
Като син на събирач на поголовния данък – харач, Ибрахим ага очевидно е бил много богат, за да може да си позволи построяването на толкова голяма чешма. Замислена и изградена като обществено достояние, днес чешмата е заобиколена с висока ограда.
Плочата с епиграфския надпис липсва, а за да я свалят без да я повредят на крадците им се е наложило да разрушат не малка част от основното тяло на чешмата.
Ибрямовата чешма. Илюстрация: арх. Емил Даскалов
Критичното състояние изисква спешен ремонт и тук от голяма полза се явява архитектурното заснемане направено от арх. Емил Даскалов в средата на 70-те години на миналия век.
Благодарение на него чешмата може да бъде възстановена в автентичния си вид.
Плочата на Ибрямовата чешма. Снимка: арх. Велин Нейчев
