Много е изписано и говорено за историята на лятната резиденция на румънската кралица в гр.Балчик. Историята на дадено място се разказва не само чрез изучаване на сухи факти. Тя има пряка връзка с „главните действащи лица”, които по един или друг начин са допринесли за създаването му. Този принос обикновено е свързан със социалното положение на личностите в обществото или с техните убеждения и виждания, разбира се и с техните умения … всичко това е част от историята. Когато говорим за „Двореца” в гр.Балчик, неволно попадаме в мъгла от митове и „градски легенди”. Митологията може и да е извор на истини, но едва ли когато става дума за културна ценност е подходящо да се разчита само на съвременния мит.
Много хора, сред които учени, любители, писатели, и аматьори са се опитвали да отговорят на въпроси като: Каква е била идеята за изграждането на резиденцията в гр.Балчик? Кой е помогнал в осъществяването на идеята на кралицата? Как е изглеждало това място и каква част от първоначалния си облик е запазило до днес? След като архитекти, учени и писатели дават противоречиви отговори на тези въпроси, ботаниците в университетските ботанически градини предприемат свое научно историческо проучване. Ботаници и ландшафтни архитекти, с помощта на историци, анализираха всички налични публикации, свързани с историята на това място. В град Букурещ в Националните Архиви са изследвани 35 папки с архивни документи. Постепенно бе сглобен пъзела от събития, личности, дати и картини.
Вдъхновението си да създаде това кътче край Балчик, кралица Мария описва в есето си: „Моите къщи – мечти“. Тя пише: „Това беше моето завръщане към морето – моята първа любов.“ Зад тази поетична мисъл обаче, някои учени разкриват и други интереси. Според изкуствоведа Виолета Василчина например изборът за създаване на лятна резиденция именно тук не се дължи единствено на красотата на местността, а е и стратегически обоснован. Построяването на извънстоличен дворец символизира присъединяването на Южна Добруджа към пределите на Румъния.
До 1938 г. владенията на кралица Мария са се разпростирали върху територия с приблизителна площ от 24 хектара. Кои са основните фигури, които са допринесли за превръщането на „мечтаната“ за кралицата „къща“ в реалност. Румънският архитект Емил Гунеш е проектант на Двореца – Тенха Ювах, вилите „Мави Далга” (Синята вълна), позната като вилата на принц Николае, Сабур Жеви, наречена още „Сюита”, Къщата на домакина, наричана днес вила „Гутман”, вила „Арка” и преустройството на петте воденици, които са съществували. Неговият подпис откриваме върху застрахованите през 1930 година чертежи на изброените сгради (Фиг.1, 2)
Към 1938 г. застроената площ върху терените, които е закупила кралицата е възлизала на малко по-малко от 4 000 кв.м.
Участие в проектирането взима и известната в началото на миналия век румънска архитектка Хенриета Делавранча – Гибори, която е проектант на преустройството на вила “Избънда”, както и на проекти за ремонтни дейности по вила “Сюита”. Тази информация опровергава твърдението, че кралската лятна резиденция е дело на италианските архитекти – Америго и Августино. В действителност тези личности са съществували. Техните имена: Антонио Америго Фурлане и Августино Фабро се срещат из архивите като строителни предприемачи, „наети за някои каменарски работи”. Налични са подписани от Америго Фурлане скици на Сребърният кладенец (Фиг.3), скици на подпорни зидове (Фиг.4), както и скица на храма Мария Рух (Мариен Рух) (Рух от арабски – душа, дух), който е съществувал и за който малцина знаят.
Последният архивен документ, в който се споменава храма е от 1941 година. Храмът Мария Рух не е единствената сграда, която вече не съществува. През 1957 г. при свличане на земни маси се срутва сградата „Кара Далга” в превод „Черната вълна”. Тази сграда е била използвана като пушален салон. Според описанието на Неделчо Неделчев от 1943 година: „…Той е нещо приказно, за което наистина заслужава да се говори. Влиза се през широка двукрилна стъклена врата, пред която има други буферни дървени такива на едри квадратни решетки…”.
През 1930 година е иззидан параклиса Стела Марис. Името може да се разтълкува от надписа на латински под старинна икона, намираща се над триструйната каменна чешма в Градината на Аллаха, който гласи: Божата майка, Света Мария, Звездата на морето (Стела Марис). Гаетан Денизе, който е бил уредник и администратор в Двореца е автор на проекта за параклиса Стела Марис и лично е ръководел дейностите по изграждането му.
Между 1925 и 1929 година на самия морски бряг, над пристана за лодки, е построена Римската лоджия позната ни днес като „Нимфеума”. Никъде обаче кралицата не употребява това название. Интерес представлява разнообразието от съдовете, което е имало тук: съдове гледжосани в зелено, високи глинени съдове, четири броя испански съда, засадени с кипариси, каменни издълбани съдове.
В близост до лоджията днес можем да открием останки от гаража за моторната лодка на кралицата.
Нека да обърнем внимание и на сградата, която вече е извън пределите на архитектурно-парковия комплекс, а именно вила „ИВКА”. Става дума за съкращението на Y.W.C.А. – Young Women’s Christian Association – Християнска асоциация на младите жени. Асоциацията, в която са участвали дейно кралица Мария и принцеса Илеана, е най-голямата световна организация на жените, борещи се за социална и икономическа промяна по света. Всяко лято в резиденцията са идвали девойки от цяла Румъния, най – често сираци, пострадали от войните. В спомените си за кралица Мария, Елизабет Кларк, основна фигура в тази организация, споделя, че с удоволствие е помогнала за част от обзавеждането на вила „ИВКА”, което е закупила от Истанбул. Познанството на кралица Мария с Елизабет и Джордж Кларк е прераснало в близко приятелство, по време на пребиваването на семейство Кларк в Турция. Тяхната яхта неведнъж е акустирала на пристана на лятната резиденция в гр. Балчик. Във вила „ИВКА” се е помещавало и студиото на принцеса Илеана. Дали всичко това е било достояние единствено на кралското семейство и на девойките от организацията Y.W.C.A? От пропуск за посещение на кралските дворец и градини от 1938г. (Фиг. 5) научаваме, че срещу 20 леи, отредени за благотворителни цели, всеки е можел да посети резиденцията.
В колективна застрахователна полица от 1937 година (фиг.6), освен гореизброените сгради са споменати още Къщата на пощаджията – Вила „Залез” и „Аязмото”- павилион за почивка (Мария Истрахат), от което съдим, че тези сгради са изградени по – късно.
Авторски колектив:
ланд.арх. Вера Дянкова,
ланд.арх. Магдалина Чавдарова
Университетски ботанически градини на Сoфийски университет „Св. Климент Охридски”
Публикация в Общински седмичник Балчик , брой 11/2012.
Снимки: Светослав Гюров