Като последица от двете неуспешни за България войни (Междусъюзническата и Първата световна война), Южна Добруджа е анексирана от Румъния и остава в нейно владение до 1940 г.
По време на първото си посещение в новите територии, след дълго пътуване по безкрайните прашни пътища на Добруджа, румънската кралица Мария и нейната свита неочаквано откриват долина, която се разлива надолу по стръмния бряг и достига до копринените води на спокойния залив. Сред тебеширените дипли на ослепително белите скали, кралицата се озовава в старинен град с криволичещи улички, каменни кладенци и живописни къщи, застинали във времето като в библейска притча.
Кралицата попада в Балчик.
Омагьосана от неповторимата художественост на пейзажа, Мария решава да построи лятна резиденция на това място. За да сбъдне своята мечта височайшата особа избира Долината на мелниците и крайбрежния парк на “Аязмото” – любимо място за разходка на жителите на Балчик от незапомнени времена. Плеада от архитекти, инженери, строители и градинари се включват в грандиозното начинание и превръщат лятната резиденция в шедьовър на архитектурно-парковото изкуство.
Сред творците с най-големи заслуги за реализиране на съкровената мечтата на кралицата изпъква името на швейцарския градинар Жул Жанин, който работи в руския императорски двор до избухването на Великата октомврийска революция, след което напуска Русия. Жанин приема присърце новото си назначение, оженва се за българка от Балчик и завършва живота си в нашия град. Тук, с всеотдайния труд на местните жители, той създава приказния парк на “Двореца”.
Водениците, построени в средата на XIX в. от жителите на Балчик в Долината на мелниците, преди да бъдат преустроени във вилите, които познаваме днес
Снимка: К. Нилсен.
Но зад великолепието на чудния дворец и легендите за сбъднатата мечта на една романтична кралица се крие горчивата действителност на жестоката чужда окупация. Окупация, описвана от хората, които са я преживели като “иго, по-тежко от турското”. Това е период на брутална, насилствена етническа асимилация, провеждана методично чрез физически, икономически и политически репресии над българското население в Добруджа. Национализацията и принудителното изкупуване на земеделските земи на българите, са последвани от прогонване на българските учители от училищата, забрана за използване на български език в църквите, неспирни арести, изтезания и убийства. Върхът на репресиите е достигнат през периода 1916-1918 г., когато десетки хиляди българи, цивилно население, както от Южна така и от Северна Добруджа, са отвлечени от румънската армия, по предварително изготвени от местните румънски власти поименни списъци. Отвлечените добруджанци са отведени в трудови лагери в Молдова – първите концентрационни лагери в Европа. Малцина оцеляват до края на войната, за да разкажат за преживените ужаси. А зад мрачните статистики и дългите списъци с имена на изчезнали, се крият човешки съдби на реални хора.
На този фон действията на ръководството на СУ “Св. Климент Охридски” и в частност на ръководството на Университетската ботаническа градина (УБГ) спрямо жителите на Балчик, през последните няколко години, не биха могли да бъдат квалифицирани по друг начин, освен като цинизъм.
След Възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството, като незначителна компенсация за четвъртвековните си страдания, почернените добруджански семейства, получиха в наследство лятната резиденция на кралица Мария, изградена със средствата от заграбените им имоти върху костите на хиляди убити. Прави са критиците, които смятат, че “Дворецът” не принадлежи само на балчиклии. Той принадлежи на цяла Добруджа.
Еуфорията от Освобождението не трая дълго. Скоро румънската окупация беше заменена със софийска узурпация и така до наши дни.
Едва през 1955 г., правителството на Вълко Червенков институционализира изградения от жителите на Балчик парк, заедно с прилежащите към него разсадници и оранжерии, като ботаническа градина при факултета по биология на СУ. Днес за основател на УБГ в Балчик се посочва световно известният български учен – академик Даки Йорданов, въпреки че той не създава, а наследява и в последствие доразвива градината на Жул Жанин, изградена с труда на балчиклии през 20-те и 30-те години на миналия век.
Оранжериите и разсадниците на “Двореца”, построени от жителите на Балчик Архивна снимка от 1943 г.
По-голямата част тези оранжерии и разсадници са запазени до днес и се използват от УБГ.
Архитектурно-парковият комплекс “Двореца” в гр. Балчик има статут на групов архитектурно-строителен паметник на културата (недвижима културна ценност) и паметник на градинското и парковото изкуство. За да установят автентичния вид на обекта, с цел правилното му опазване (по-специално на парковата му част), изследователи към СУ проведоха задълбочено и мащабно проучване в румънския Държавен архив в Букурещ. С което високо и ясно заявиха пред себе си и пред света, че автентичният вид на парка няма нищо общо с УБГ. Паркът е изграден от балчиклии десетилетия преди създаването на УБГ.
Същевременно в статията “Ботаническа градина, Балчик” в Уикипедия четем:
“На територията на Университетска Ботаническата градина се намира и арихитектурно-парковия комплекс „Дворецът“…”
(Текстът е копиран дословно, без да поправяме грешките, б.а.)
Безпределна наглост! Може би, град Балчик също се намира на територията на УБГ?! Очевидно текстът не е написан от представители на академичната общност, но много точно ни насочва към същността на проблема със стопанисването на “Двореца”, който рефлектира пряко върху балчиклии.
Комплексът се поделя между две държавни ведомства – Държавен културен институт-Културен център “Двореца” към Министерството на културата (МК) и вече споменатата Университетска ботаническа градина (УБГ) към СУ. В момента входната такса е 10 лв. (най-високата входна такса за туристически обект в страната) и приходите се разделят по равно между ДКИ КЦ “Двореца” и УБГ. Казано по-ясно, няколко стотин хиляди туристи всяка година си купуват билети за няколко милиона лева. Милионите се поделят по равно между софиянци, а в бюджета на Община Балчик не влиза нито стотинка. На Община Балчик е вменено единствено задължението да поддържа прилежащата инфраструктура и подходите към “Двореца”, разбира се с приходи от данъците на балчиклии. При настоящото положение в интерес на Община Балчик е входната такса да отпадне. Това ще доведе до значително увеличаване на броя на туристите, до удължаване на техния престой в града ни, респективно до подем на местната икономика.
За да се домогнат до тази “братска подялба” от ръководството на СУ нееднократно предприемаха протестни действия, широко отразени от всички национални медии. През годините бяхме свидетели на демонстративно “изкореняване” на кактусите, на “затваряне” на вратите на университета, на междуличностни нападки и какво ли още не. Волно или неволно, с публичните си прояви ръководителите на СУ направиха мащабна антиреклама на туризма в град Балчик и причиниха вреди на нашата икономика, без да понесат никаква отговорност за зловредните си действия. В същото време СУ, като държавно учебно заведение, разполага с многомилионен бюджет, за който повечето български общини не могат дори да си мечтаят.
ТЕ ВИ ВИЖДАТ!
Снимка: http://www.vsekiden.com/108751/statui-osamnaha-s-prevrazki-na-ochite/
По-горе използвахме израза “братска подялба” в смисъл на разделяне по равно. Отношенията между УБГ и ДКИ КЦ “Двореца” са много далеч от братските. Те са изключително обтегнати и са изградени на основата на неприкрита взаимна ненавист, завист и желание за самоизтъкване. Двете ръководства правят всичко по силите си, за да се конфронтират по между си. За пореден път, жертва на необявената междуведомствена война станаха жителите на град Балчик.
Неочаквано за всички, дори за самия него, д-р Косев (директор на УБГ) с писмена заповед отмени свой устен ангажимент, поет преди около три години. Парадоксално, но факт! Вероятно дълго време щяхме да се забавляваме с подобна постъпка ако заповедта не забраняваше безпрепятственото преминаване на жителите на град Балчик през парка на “Двореца”. С това решение д-р Косев ограничи пешеходния достъп до плажа на обитателите на няколко вилни зони и на техните гости и принуди много балчиклии да обикалят с километри, за да достигнат до работните си места. Бруталният акт беше обоснован със Закона за защита от дискриминация, като се оказа, че жителите на Балчик досега са се ползвали неправомерно с привилегии, с каквито не разполагат останалите граждани.
Оказа се и друго. Демагогията вече не е територия, запазена само за политиците.
При посещението ни във Венеция през есента на 2006 година не успяхме да разгледаме часовниковата кула на площад “Сан Марко”, която току що бе отворена за посетители след продължителна и скъпо струваща реставрация. Тя бе отворена, но само за венецианци, които в продължение на две седмици можеха да посещават кулата, напълно безплатно и неограничено. Туристи не се допускаха. Дали се почувствахме дискриминирани спрямо жителите на приказния град? Разбира се, че не. Ние бяхме техни гости и уважавахме техните желания.
Колкото и нехристиянско да ни изглежда, на туристите, които желаят да посетят най-известната френса катедрала – парижката “Св. Богородица”, се събира входна такса. В същото време парижани влизат безплатно. Поредната дискриминация?
Подобен пропускателен режим установихме и в някои исторически църкви в Барселона. Трябваше ли да се почувстваме дискриминирани спрямо местните католици? Разбира се, че не. Те могат да се разполагат със собствеността си както намерят за добре.
Практики определяни като дискриминационни от ръководството на УБГ са широко разпространени в развитите европейски държави. Не ни е известно дали в споменатите държави съществува практиката, държавно учебно заведение да събира входна такса за преминаване през парк, който е публична държавна собственост.
От цитираните факти става ясно, че д-р Косев е по-голям католик дори и от Папата. Все пак чувството за социална справедливост и ценностната система на този ръководител са се формирали в град, в който безпризорните кучета имат повече права от хората. (Нямаме предвид град в далечния изток, където се изповядва религиозен култ към животните, а столицата на държава-членка на ЕС, б.а.)
Обществеността на град Балчик очаква отговор на въпроса, защо съвестта на господин доктора е проговорила едва на третата година и защо от ръководството на ДКИ КЦ “Двореца” не проявяват подобни претенции или опасения спрямо балчиклии?
Под натиска на “затворените” врати на СУ, Министерски съвет (МС) повери стопанисването на парка на “Двореца” в Балчик на УБГ. Това беше основание 50% от приходите от входни такси да остават в полза на УБГ. Предходното решение на МС, с което стопанисването на парка беше възложено на ДКИ КЦ “Двореца” и доведе до протестни действия от страна на академичната общност, беше квалифицирано от ръководството на СУ като “посегателство върху Алма Матер”. Същото това ръководство не се посвени да посегне върху поминъка на жителите на град Балчик, като забрани безпрепятственото преминаване през парка и по този начин ограничи пешеходния достъп до плажа.
Бързаме да направим едно много важно уточнение за неинформирания читател. Архитектурно-парковият комплекс “Двореца” и Университетската ботаническа градина са различни неща!
Ние нямаме претенции да посещаваме безплатно 11-те дка на УБГ, които са извън парка на “Двореца” и по този начин да ощетяваме труда на ботаниците. Тези 11 дка са отделени от останалата общественодостъпна част от комплекса и болшинството от жителите на Балчик никога не са стъпвали там. Покрай медийните скандали на проф. Илчев, само са чували, че някъде има отделен вход. Това е така, защото традиционният маршрут за разходки на балчиклии преминава по крайбрежната алея, а влизането в парка на “Двореца” – морската градина на Балчик, става през входа от плажа, а не през главния вход.
Ние искаме да преминаваме свободно през Архитектурно-парковия комплекс “Двореца”, който е построен от балчиклии през 20-те и 30-те години на миналия век. И както жителите на София имат свободен достъп до “Борисовата градина”, жителите на Варна, поне засега, имат свободен достъп до морската си градина, така и ние – жителите на Балчик, желаем да имаме свободен достъп до нашия парк.
Трагедията на нашия парк е, че е по-хубав от всички останали паркове в България и две държавни ведомства са намерили лесен начин да печелят милиони от него.
В момента, с решение на Министерски съвет, стопанисването на сградния фонд на АПК ”Двореца” е поверено на ДКИ КЦ “Двореца” към Министерството на културата, а стопанисването на парковите площи е поверено на Университетската ботаническа градина към СУ.
УБГ не е собственик на парка, за да се разпорежда с него, независимо от някои некоректни публикации в Уикипедия и други авторитетни сайтове!
Архитектурно-парковият комплекс ”Двореца” е публична държавна собственост, въпреки че единствената заслуга на държавата за неговото създаване е катастрофалната загуба на Първата световна война. През цялото си съществуване, изграденият от жителите на Балчик комплекс се е самоиздържал и никога не е товарил държавния бюджет. Дори напротив – носил е приходи. Ние не дължим нищо на никого. Като публична държавна собственост, начинът и субектът на стопанисване на АПК ”Двореца” се определят единствено и само от Министерски съвет, не от СУ. С едно свое решение МС е възложил това стопанисване на ДКИ КЦ “Двореца” и УБГ. Със същото такова решение МС може да възложи стопанисването на Община Балчик. Това ще сложи край на софийската узурпация, която продължава повече от шест десетилетия и на практиката нереформирани държавни мастодонти да ограбват ресурсите на малките общини.
Разбира се, подобно нещо не може да се случи. Балчик ще си остане градче на края на картата на една държава, в която корупцията е норма на управление.
Очевидно ще трябва да разрешим възникналия спор при настоящото положение. Затова отново ще се съсредоточим върху заповедта на д-р Косев, за да се опитаме да разберем какви мотивите стоят зад нея. Господин докторът не се е самозаблуждавал, че по такъв начин ще донесе още един милион в касичката на УБГ. На него му е било пределно ясно, че жителите на Балчик не могат да си позволят да дават по 10 лв. при всяко свое преминаване през парка, било то, за да отидат до работните си места или до плажа. Обясненията за привилегии и дискриминация са измислени за оправдание пред медиите. Те нямат нищо общо с истинските мотиви. Д-р Косев е взел едно много трудно решение с ясното съзнание, че ще предизвика гордия гняв на повече от 12000 жители, а името му ще бъде публично поругано в множесто форуми в интернет. Такова решение се взема само в краен случай и за него се иска голямо мъжество.
Възниква въпросът, как се е стигнало до този краен случай? Заповедта за забраната дойде напълно неочаквано за жителите на Балчик. А дали общинското ни ръководство е знаело нещо по случая? Доколкото познаваме методите на действие на СУ, можем уверено да предположим, че тази заповед се явява последна, отчаяна форма на натиск в преговори, за които жителите на Балчик дори не подозират. Можеше ли да не се стига до тук? За какво не са се разбрали от УБГ и Общината?
Подозренията ни се подсилват и от липсата на адекватна реакция от страна на общинското ни ръководство. Общински съвет прие една формална, напълно неаргументирана декларация, която беше изпратена до Президента и други институции, които нямат никакво отношение по случая. Има ли пилот в самолета или ще разчитаме на протести?
Към момента, самоуправление в Балчик е в състояние на политическа криза. Кметът не се ползва с подкрепата на общинските съветници. А основното занимание на мнозинството в местния парламент е да измисля по-убедителни начини за саботиране на приходната част на общинския бюджет.
Жителите на Балчик са жертва, както на междуведомствения конфликт на двете държавни структури в “Двореца”, така и на политическите боричкания на местно ниво.
Очевидно предстоят преговори между ръководството на УБГ и Община Балчик. Вероятно ръководството на ДКИ КЦ “Двореца” също ще бъде намесено. На тези преговори трябва да бъдат поставени исканията на балчиклии.
Една част от посетителите на АПК “Двореца” идват в града ни благодарение на многобройните фестивали в богатата културна програма на Община Балчик. Програма, която се финансира с нашите данъци. Така индиректно ние допринасяме за увеличаване на приходите на УБГ. В знак на благодарност те ни изгониха от парка.
Друга не малка част от туристите пристигат на организирани групи с автобуси. Автобусите паркират направо на уличното платно, а между тях пресичат деца. Автомобилният поток в района на подхода към “Двореца” е като в София – ужасяващ.
Не е нужно да чакаме да се случи непоправимото, за да осъзнаем, че на света има по-важни неща от незадоволените лични амбиции и егоизма на някои ръководители. Наложително е изграждането на паркинг за автобуси от южната страна на улицата при подхода към “Двореца”. Крещяща е нуждата от допълнителни парко места за автомобили в района. За щастие Община Балчик разполага с терени, на които могат да бъдат построени подземни паркинги. Това ще реши тежкия проблем с трафика и на децата няма да им се налага да пресичат между маневриращите автомобили.
Нашите данъци може да са достатъчни, за финансирането на културната програма на Общината, но не достигат за подобно строително начинание. Редно е проблемът да бъде поставен на предстоящите преговори и цената на строителствто да бъде поета от УБГ и ДКИ КЦ “Двореца”, които си поделят приходите от входните такси. Говорим за милиони.
Цената на самата входна такса също трябва да бъде обсъдена. В момента тя е толкова висока, за да стига за всички. Понеже се дели на две. УБГ и ДКИ КЦ “Двореца” трябва да се споразумеят и да я намалят.
Не е нужно да бъде повдиган въпроса за спорната заповед. Когато конфликтът се изостри, д-р Косев сам ще побърза да я отмени. Той допусна грешка, като се опита да действа от позицията на силата спрямо жителите на Балчик. Без да потърси диалог с нас.
Сигурно е много лесно за ръководството на един университет да накара студентите да излязат на протест, дори и за неща, които изобщо не ги засягат. Но ние бяхме засегнати. Бяхме засегнати дълбоко. Д-р Косев си позволи да се подиграе с нашето минало, с делото, паметта и саможертвата на нашите предци. Ще го накараме ли да чака дълго справедливия ни отговор?
Страница на гражданската инициатива: Да защитим правото си на свободен достъп до Двореца!
арх. Велин Нейчев
