140 години от обесването на Васил Левски честваме на 19 февруари
Общоградско поклонение от 10,30 часа пред Паметника на Апостола в кв. „Левски“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Флаери със заветите на Апостола на Свободата ще изработи и разпространи Общинският ученически парламент в Балчик по повод 140-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Това е една от задачите, които са набелязали младите парламентаристи на общо заседание на 5 февруари.
Обновеното парково пространство около Паметника на Васил Левски
Снимка: в-к „Балчик“
Да си спомним за Васил Левски
ВАСИЛ ЛЕВСКИ – български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Тази година се навършват 140 години от обесването му.
18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. – Роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и на Гина Василева Караиванова. Има две сестри – Яна и Марийка, и двама братя – Христо и Петър.
1845 г. – 1848 г. – Васил на осем години постъпва в килийното училище в Карлово, учи и в местното взаимно училище.
1851 г. – Баща му, след постепенно загубване на зрението, умира.
1855 г. – 1856 г. – Учи в класното училище в Стара Загора.
1858 г. – Става монах и приема името Игнатий.
1861 г. – Игнатий решава да се посвети на народното дело.
1862 г. – Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.
1864 г. – 1866 г. – Учител във Войнягово, Карловско.
1866 г. – 1867 г. – Учител в с. Еникьой, с. Конгас, Добруджа.
1867 г. – Става знаменосец на четата на Панайот Хитов.
1867 г. – 1868 г. – Участва във Втората легия на Раковски в Белград. 
1868 г. – април, напуска Втората легия, разтурена от сръбското правителство и се отправя в Румъния, в Турну Мъгуреле.
1868 г. – есента пребивава в Букурещ и се готви да премине в България, подкрепен с 30 лири от Българското общество в Букурещ, чрез Димитър Ценович.
7-11 декември 1868 г. – отива до Цариград и се връща в Южна България.
януари-февруари 1869 г. – предприема първата си обиколка из България, Южна и Северна, с агитационно-проучвателна цел.
февруари – април 1869 г. – пребивава в Румъния.
1869 г.- прави втората си обиколка из България и поставя основите на
първите революционни комитети в България.
април-май 1872 г. – Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
Края на юни 1872 г. – напуска Букурещ и продължава да действа като Апостол.
22 септември 1872 г. – Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.
1 юли 1872 г.- завръща се в България след тримесечно отсъствие, Носи със себе си със себе си много екземпляри на отпечатания устав на БРЦК.
14 декември 1872 г. – специалната следствена комисия в София, оглавена от генерал Али Саиб Паша започва процеса по обира на пощата в Арабаконашкия проход от малка чета, начело с Димитър Общи.
26 декември 1872 г. (вечерта) – пристига в Къкринското
комитетско ханче със съдържател Христо Цонев Латинеца, придружен от Николчо Цветков, от където на другия ден през Севлиево и В. Търново смята да замине за Букурещ.
27 декември1872 г. – призори е заловен от турската полиция, при което е ранен.
4 – 8 януари 1873 г. – разпити на Левски.
14 януари 1873 г. – заключителен протокол на Следствената комисия със смъртната присъда над Васил Левски.
22 януари 1873 г. – потвърждаване на смъртната присъда над Левски от султан Абдул Азис.
края на януари 1873 г. – решение на Старозагорския и Чирпанския комитети за освобождаване на Левски, начело с Колъо Ганчев и Атанас Узунов.
6 февруари 1873 г. (ст. ст., нов ст. 19 февруари) – обесване на Васил Левски в София.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
в-к „Балчик“
„Васил Левски“ – телевизионен театър
