Старата чешма. Архивна снимка от 30-те години на миналия век
В продължение на повече от две хилядолетия различни народи, етноси и религии са оставяли своите дълбоки следи в материалната култура на нашия град. Измежду всички съхранени артефакти от отминалите епохи най-висока документално-историческа стойност имат епиграфските паметници. Това са писмени паметници, достигнали до нас не чрез преписи, а непосредствено в техния оригинал. Наименованието им произлиза от гръцката дума за надпис – “епиграфе”. За Балчик такива паметници са, преди всичко, възпоменателните и строителните надписи върху сгради, чешми, надгробни плочи и др. Най-широко разпространени, не само в Балчик, но и на територията на цяла североизточна България са османо-турските епиграфски паметници.
Османо-турският език е официален език в Османската империя. Той се числи към групата на тюркските езици и въпреки, че в основата си е турски неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки. Освен това в османо-турския език са се използвали отделни арабски и персийски граматически конструкции, поради което към средата на 19 в. той вече значително се отличава от разговорните турски диалекти.
В началото на 20 в. Кемал Ататюрк провежда радикална езикова реформа, като заменя арабската азбука използвана в османо-турския език с латиницата. Учредява Турското езиково дружество, което кодифицира съвременния турски език на базата на народните говори в Анадола и подменя голяма част от арабските и персийски заемки в османо-турския с техни аналози от местните диалекти. Така новосъздаденият съвременен турски език не се явява пряк наследник на османо-турския и въпреки, че османо-турският език е бил официален в Османската империя в продължение на повече от 400 години днешните турци не го разбират.
Османо-турските епиграфски паметници се отличават със своето изящество и красота, които до голяма степен се дължат на характерните графични символи на буквите в арабската азбука. Текстовете са гравирани върху плочи от бял мрамор като надписите са с изпъкнал релеф, а не вдълбани. Каменоделците-калиграфи са отнемали от плочата пространството около буквите, което е сложен и трудоемък процес и превръща епиграфските паметници в произведения на изкуството с висока художествена стойност. За по-голям контраст и по-лесно разчитане възпоменателните плочи често са били оцветявани, като в някои случаи е бил оцветяван само фонът, в други само буквите, а в трети и буквите и фонът са били оцветявани в различни ярки и наситени цветове.
Днес в Балчик се съхраняват десетки османо-турски епиграфски паметници. В голямата си част това са надробни плочи, но най-силен интерес представляват надписите върху чешмите. Водата има важно символично значение в исляма и строителството на обществени чешми се смята за голяма добродетел, която може да осигури на дарителя място в рая. Затова чешмите са били изграждани покрай главни улици, площади и кръстовища и надписите от възпоменателните плочи са можели да бъдат видяни от всеки пътник.
Една от най-разпознаваемите чешми в нашия град е чешмата до музея. Това е единствената чешма с два строителни надписа в Балчик. За разлика от повечето чешми, които си имат имена, като например: Лъвовата чешма, Голямата чешма, Горчивата чешма, Чатал чешма, Ибрямовата чешма, Темелковата чешма, Татарската чешма и др., в народната памет не е запазено името на чешмата до музея. Тъй като според епиграфските надписите това е най-старата съществуваща досега чешма в Балчик, ние ще я наречем Старата чешма.
Старата чешма днес
Старата чешма. Архивна снимка от началото на 20-ти век
Плочата от източната стена на чешмата. Снимка: арх. Велин Нейчев“Ве минюл-ма кюл шей-и-хай” – Всичко живо (идва, произхожда) от водата.Съдържанието на целия надпис гласи:Всичко живо (произхожда) от водата.
Пий господине от водата на Ак бунар, (творение)
на създателя на добри и хубави дела господин Араб Исмаил
Алемдар, нека ти бъде наздраве.
Желая (ти) от бога творец (щото) крайната ти спирка да бъде рая.
на 3 шабан 1202 г. = 9 май 1788 г.Цитираният превод е направен от проф. Петър Миятев през 1954 г. По отношение на плочата от южната страна на чешмата, изтъкнатият учен само споменава, че тя е от по-късно време 1283=1867 г., надписът е бил на син фон с червено оцветени букви и отново напомня за Араб Исмаил, който е докарал вода за чешмата от местността Ак пънар. Професорът добавя още, че текстът съдържа някои подробности около възобновяването на чешмата и нейното подобряване с цел да задоволи нуждите на жителите на града.
Плочата от южната стена на чешмата. Снимка: арх. Велин НейчевОт много години чешмата нямаше капка вода и никой не мислеше да я направи.
Като откри друга вода Саид син на моола Ибиш я построи наново и тя стана отново с душа.
Да му се отплати Господ с Кевсерска вода и на благодетеля да даде подслон в рая.
Напиши Февзи датата с маргарит и се поклони на Господа.
Да бъде опреснен живота (новия) на жадните, които ще пият.
1283=1867 г.Кямран – успяваш в живота (щастливец)
Кевсер – реката, която тече в рая(В текста е записано името на каменоделеца изработил плочата, което е голяма рядкост и висока чест оказвана само на най-заслужилите майстори, б.а.)
Плочата от източната стена на чешмата. Илюстрация: арх. Емил ДаскаловПий господине Ак бунарската вода, дело на благодетеля господин Араб Исмаил Алемдар. Да ти е сладко!
Пожелавам от Бога мястото ти да бъде в рая.
месец шабан 3 1202 = 9 май 1788 г.
Алемдар – знаменосец
За съжаление авторът не посочва, кой е преводач на текстовете.
И двата алтернативни превода са еднакви по съдържание, като предложеният от проф. П. Миятев е малко по-поетичен.
Днес надписите са на син фон, а буквите не са оцветени.
…………( следва част втора )
Автор: арх. Велин Нейчев
Надписите на турските чешми в Балчик – част втора
Надписите на турските чешми в Балчик – част трета
