Балчик в началото на XX в. В левия край на снимката – “Рибната борса”
В историята на всеки град има периоди на възход, които оставят дълбоки следи върху архитектурния му облик. За Балчик такъв период настъпва през втората половина на XIX в. Като последица от войните между Османската империя и другите европейски държави, Турция провежда законодателни реформи и отваря дунавските и черноморските си пристанища за чуждестранна търговия. Настъват промени в обществено-икономическия живот на феодалтата държава и започва период известен в нашата история, като Късно Българско Възраждане. В Балчик българският национален подем намира своя израз в строителството на множество представителни сгради. Едни от тях са каменните складове на морския бряг.
Познатите ни днес складови сгради, наричани още маази (от турски, мааза-склад), са построени след Кримската война от 1854-1856 г., но техният архитип трябва да бъде търсен по-назад във времето. Гравюра от 1854 г., представяща френска и английска ескадра в залива на Балчик, свидетелства за съществуването на двуетажни каменни складове на морския бряг още преди войната. Запазено е описание на нападение на казашки пирати над Балчик от началото на XVII в. Арена на сражението между турската войска и пиратите са били каменните складове на брега. Балчик фигурира на генуезките и венециански морски карти от XIV в. със старите си имена Дионисополис и Карвуна, което означава, че пристанището е било известно на средиземноморските търговци още през българското средновековие. Можем да допуснем, че архитипът на каменните складове се е появил именно през този период.
В миналото, маазите са се ползвали предимно, като зърнени 
складове. И въпреки привидно опростената си функция, към тези сгради са предявявани много високи технически изисквания. Техните конструкции са били подлагани на огромни натоварвания от десетките тонове зърно съхранявано в тях. Складовете е трябвало да бъдат осигурени против кражби, пожари и не на последно място, да засвидетелстват високия обществен статус на техните собственици – т.е. да са представителни. За да отговорят на многобройните изисквания, народните майстори са създали солидни, масивни постройки с висока художествена стойност. Маазите са предимно двуетажни. Дървените подови и покривни конструкции са преодолявали значителни за времето си подпорни разстояния. Дебелината на каменните зидове е повече от метър и техните здравина и устойчивост могат да бъдат сравнени със здравината на крепостна стена от ранното средновековие. Прозорците и вратите са затваряни и заключвани с железни капаци, като по-този начин са предпазвали съхраняваните стоки от външно посегателство. Архитектурният образ на тези сгради е силно повлиян от идеите на италианския ренесанс. Изящната изработка на каменните детайли е свидетелство за високото ниво на работа на българските майстори-каменоделци от втората половина на XIX в. Главните фасади са изпълнявани от дялан камък, а формата и разположението на отворите в тях са прецизно пропорционирани. И въпреки, че определяме архитектурата на складовете, като средиземноморска, в каменната декорацията на тези шедьоври, с умиление откриваме стилизирани елементи от традиционната дървена архитектура на Българското Възраждане.
Етажният корниз и пиластърът с капител наподобяват по форма на дървената греда, дървената колона и дървения капител от възрожденския чардак на традиционната къща от българската народна архитектура. Този декоративен елемент може да бъде открит при почти всички каменни сгради в Балчик.
“Рибната борса”- фасада към морето. Снимка от архива на фотоклуб “Балчик”
Монументалната, представителна архитектура на зърнените складове има регионален характер. Тя се среща само в три български града: Балчик, Варна и Каварна, което я превръща в безценна част от културното наследство на нашия народ.
Във Варна и Каварна има чудесни примери за адаптация на този тип сгради за съвременни нужди. Първият известен случай на такава адаптация в Балчик е от далечната 1935 г. Тогава общината закупува каменните складове, които са се намирали на мястото на бившата механа “Дионисополис” и в тях урежда първия за цяла Южна Добруджа музей.
Чуждите окупатори са оценили по достойнство нашето архитектурно наследство и са възродили старата сграда за нов живот. Днешните български управляващи правят точно обратното! Вместо да купуват и възстановяват сгради – паметници на културата те ги разпродават. Такава беше съдбата и на т. нар. “Рибна борса” в Балчик.
“Рибната борса”- фасада към улицата. Снимка от архива на фотоклуб “Балчик”
“Рибната борса” е сграда с великолепна каменна архитектура с почти 150 годишна история. Тя е един от последните представители на този тип складови сгради – свидетелство за годините на възход на нашия град. Въпреки това, държавата приватизира безценния си имот и сграда стана собственост на частен инвеститор.
Строителната плоча на “Рибната борса”
Реставрирана каменна сграда от края на XIX в. в Каварна
Първоначално се премахва покривът на сградата. Оставени без покритие, зидовете започват да се рушат под въздействието на природните стихии и след няколко години, сградата-паметник се обявявя за опасна и се издава заповед, за нейното незабавно премахване. Това са едни от малкото заповеди, които се изпълняват с радост от собствениците.
В случаите, когато сградата е построена да пребъде във вечността (“Рибнара борса”) и премахването на покрива не е достатъчно, за да започне нейното саморазрушаване, се предприема частично незаконно разрушаване, което дава повод сградата да бъде обявяна за опасна и да се издаде съответната заповед.
Най-радикалният подход за разчистване на терени за ново строителство, е когато паметникът на културата просто се подпалва.
Частичното незаконно разрушаване на “Рибната борса” вече беше извършено. Сега трябва да очакваме комисия от услужливи чиновници, които да обявят сградата строена през периода на Българското Възраждане за опасна и да наредят нейното разрушаване. А истината е, че тази сграда е много по-надеждна и безопасна от сградите, които обитаваме днес. Печалната статистика показва, че съвместните усилия на властите и новите собственици за заличаване на материалната, културна памет на нашия народ обикновенно дават резултат. За позицията, която заема общинското ни ръководство, когато трябва да защити обществения интерес, застрашен от частни инвестиционни намерения, най-добре говори случващото се с храма на Кибела през последните три години. Остава неясна и съдбата на Голямата мелница, която е общинска собственост. Идеята за превръщане на индустриалния паметник в културен център с преобладаваща музейна функция не намери своето развитие. Предприемчиви бизнесмени, все по-явно афишират амбициите си за преустройване на сградата в хотел. Нищо чудно в последните дни преди изборите, висшето общинско ръководство да реши да се „разпореди” с този свой имот.
Ако “Рибната борса” беше построена преди 150 години в някоя нормална държава, днес тя щеше да бъде реставрирана. Всъщност, примери за възстановени исторически сгради има и в България. Дори един град като Каварна може да засрами Балчик в това отношение.
