Църквите в Балчик

1299

В резултат на зачестилите руско-турски войни, в края на 18-ти и началото на 19-ти век, в Османската империя започват големи миграционни процеси на значителни групи от българско население. Така след войната от 1828-1829 г. българи от различни краища на страната се заселват в Балчик. В началото на 40-те години на 19 в. вече забогатялата и придобила известна самостоятелност българска общност, решава да построи училище и църква в първия български квартал на града – “Гемиджи махала”. Идеята е подкрепена от варненския владика Йосиф – родолюбив българин от Серес и скоро високият народностен дух и повишеното национално самосъзнание на българите, намират израз в построяването на първата българска църква и училище в Балчик. Най-значим принос за осъществяване на святото дело има големият възрожденец Кою Райчев, който по това време оглавява българската община в града.

Църквата „Св. Никола“ Архивна снимка

            Базиликата “Св. Никола” е най-старата църква в Балчик. Според различни източници тя е построена в първоначалния си вид през 1845 или 1847 г. Неизвестно точно кога, храмът изгаря и през 1865-1866 г. върху неговите основи е изградена сегашната църква. По план сградата е трикорабна едноапсидна базилика със значителни за времето си размери. Корабите са отделени от два реда от по четири кръгли колони, като самите колони са направени от дървен плет и измазани с хоросан. Таванът над средния кораб е по-висок от таваните над страничните кораби. Широк балкон с плавни, вълнообразни контури се простира над голяма част от страничните кораби, а на запад се крепи на последните две колони.

Възпоменателен надпис над западния вход на църквата „Св. Никола“

Възпоменателен надпис над южния вход на църквата „Св. Никола“

           Входовете са на западната и южната стени, като над тях са поставени възпоменателни мраморни плочи с надписи на църковено-славянски език. (Надписът над западния вход силно наподобява на надписа от църквата „Св. Хараламби” в Шабла, строена през 1857 г.) Градежът е изкусен, от дялан камък. Базиликата няма купол и за подобряване на акустика в зидовете са били вградени глинени гърнета. Майсторът ръководил строителството е Георги Денюв от село Куманите, а зограф е бил учителят Петър Стоянов от Котел. Първата литургия в първата българска църква в Балчик е отслужена от поп Иван.

Училището „Св. св. Кирил и Методий“ и камбанарията на църквата „Св. Никола“ Снимка от архива на ИМ-Балчик

            Вътрешната украса на храма се състои преди всичко от икони. Иконостасът е дървен, липсват стенописи. По-голямата част от иконите са рисувани след Освобождението и датират от 1894-1895 г. Най-значима е била иконата на св. Спиридон изрисувана от образописецът Койчо Досюв от Трявна през 1868 г. Дървените тавани са резбовани.

Икона на св. Спиридон от Койчо Досюв Архивна снимка

Резбарски таван в църквата „Св. Никола“ Архивна снимка

Детайл от резбарската украса на трона в църквата „Св. Никола“ Архивна снимка

 

След смъртта на митрополит Йосиф на негово място е ръкоположен гръкът Порфирий. Балчик вече е започнал да се утвърждава като важно износно пристанище и в града пристигат търговски представители на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик е изпратен гръцки консул. Засилващият се национализъм на новоосвободената гръцка държава намира израз в агресивна църковна и културна експанзия спрямо българското население. Митрополит Порфирий използва всичката си власт, за да изгони от Балчик българския епитроп поп Иван и учителя  в българското училище Стойко Иванов. Чърковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, а богослужението и учението започват да се извършват на гръцки език. В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община една от сградите си в махала Аязмо, близо до морския бряг. Сградата е преустроена в българско училище. А три години по-късно, през 1851 г., балчишките българите получават Султански ферман за църква. Това дава възможност училището уредено в сградата на Кою Райчев да бъде преустроено в църква, наречена „Света Троица”. През 1862 г. гърците успяват да обсебят и тази българска църква.

Свети престол на българска църква от XIX в.

          Църквата „Св. Троица” отдавна не съществува. Днес никой не знае как е изглеждала нейната сграда. По стара християнска традиция, когато някоя църква се събори на мястото където е бил Светия престол се поставя паметник под формата на каменен кръст или сe оставя самия престол. А мястото се превръща в черковище (оброчище).
Много от нас все още пазят спомена за миниатюрното дворче, заградено с ниска метална ограда, което се намираше в непосредствена близост до басейна с олимпийски размери на морския бряг, от западната му страна. Портичката никога не се заключваше, а в средата на дворчето имаше квадратна „каменна масичка” с един крак. Тогава малцина са знаели, че това е оброчище направено на мястото на вече несъществуващ християнски храм. А малката „каменна масичка” е била престола на втората българска църква в града – „Света Троица”. По-късно на това място беше построен комплексът „Марина Сити”.

„Горната църква“ (в кръга) в началото на XX в. Снимка от архива на ИМ-Балчик

            Друга изчезнала църква в Балчик се е намирала в квартала между днешните улици „Димчо Дебелянов”, „Георги Бенковски” и „Хаджи Димитър”. Тя е останала в народната памет с името „Горната църква”. Според някои източници тя е била построена през 1856 г.?! Доразрушаването на отдавна изоставената сграда се свързва с името на румънския поп Караман, който е искал да използва камъните за строителство на нова църква в близкото село „Царичино”. По-късно, неизвестно точно кога (вероятно през 30-те години на миналия век), на мястото на църквата е бил построен скромен параклис.

Параклисът на мястото на „Горната църква“ Архивна снимка от средата на 50-те години на XX в.

            Любезни жители от квартала с радост ни показаха мястото на параклиса и ни разказаха спомените на техните родители за старата църква. Всички твърдяха, че църквата е била гръцка, а някои изказаха предположение, че името и е било „Св. св. Константин и Елена”?!

Останки от основите на параклиса

            Днес от параклиса са останали само малка част от основите. На един от ъгловите камъни се четат букви на кирилица.

Надпис на кирилица върху ъглов камък от основите на параклиса

         Гръцката църква „Св. св. Константин и Елена” е построена през 1894 г. А от алманах на България за 1893 г. узнаваме, че в Балчик е имало само две църкви: българската – „Св. Никола” и гръцката – „Богоявление”. Което означава, че името на „Горната църква” е било „Богоявление”. Не е известно дали „Горната църква” е била построена като гръцка църква или в последствие е била обсебена от гърците, както се е случило с първите две български църкви в Балчик – „Св. Никола” и „Св. Троица”. Това съмнение се подсилва от факта, че в “Гемиджи махала” не са живели гърци и няма логика да строят там своя църква. Единствено задълбочена проверка в архивите на Варненската и Великопреславска Света Митрополия би дала удовлетворителен отговор на тези въпроси.

Църквата „Св. св. Константин и Елена“  Снимка от архива на кино-фото клуб „Балчик“

           Църквата „Св. св. Константин и Елена” също е от типа трикорабна, едноапсидна базилика. Храмът няма купол и се отличава, преди всичко, с изящните каменни детайли на кулата на звънарната си. В интериора липсват стенописи. Като резултат от политиката на стамболовисткото правителство, през 1906 г. много гърци напускат България. Вероятно оттогава в църквата спират да се извършват богослужения. През годините на румънската окупация, а и след това сградата е била стопанисвана от една гъркиня, която я е използвала като стопански двор. До скоро сградата функционираше като концертна зала, след което беше осветена повторни и възвърна първоначалната си функция на православен храм.

Църквата „Св. св. Константин и Елена“

            Най-голямата църква в Балчик – „Свети Георги” е построена през 1897 г. Сградата е трикорабна базилика с един купол и звънарна над нартекса.

Църквата „Св. Георги“  Снимка от архива на ИМ-Балчик

Корабите са отделени от два реда от по четири четвъртити стълба, средните от които поддържат високия барабан на купола. Главният вход е от запад, има и два малки входа от юг.

Църквата „Св. Георги“  Снимка от архива на ИМ-Балчик

В интериора на сградата с най-висока художествена стойност са резбарският иконостас и владишкият трон. Те са изработени от известните резбари Васил и Филип Аврамови и синовете на втория – Иван и Йосиф Филипови от с. Осой, Дебърско.

Вътрешен изглед на църквата „Св. Георги“ Архивна снимка

 

През периода на румънската окупация, в следствие на теч от покрива, на стената на църквата се образува влажно петно, в което румънците разпознават силуета на Дева Мария. Затова те преименуват църквата на „Дева Мария Морска”.

Параклисът „Стела Марис“ и румънската кралица Мария Архивна снимка

          През 1926 г. по поръчка на румънската кралица Мария в лятната и резиденция в Балчик е издигнат православният параклис “Стела Марис” (в превод – Морска звезда).  Параклисът е съграден по подобие на параклис в макло селце в Кипър, видян от кралицата по време на едно от нейните пътувания до острова на Афродита. Кръстокуполният храм построен в традициите на византийската църковна архитектура – първообраз на българската църковна архитектура, е бил любимото място за духовно уединение на височайшата особа. Параклисът е изографисан от художниците Таке Папатриандафил и Анастасе Демиан. Но той не остава в историята заради изящните си фрески и великолепна  архитектура, а заради завещанието на кралицата, съставено на 29 юни 1933 г. в Балчик:

“Тялото ми ще почива в Куртя де Арджеш до обичания ми съпруг крал Фердинанд, но искам сърцето ми да бъде положено под каменните плочи на църквицата, която съградих… Искам да почивам там, сред красотата сътворена от мен, сред цветята, които посадих. И защото там се намира моето сърце, не искам това да е място на жал, а напротив – на мир и очарование, както когато бях жива”.

Параклисът „Стела Марис“ с румънски часови пред входа Архивна снимка

          Сърцето на кралицата остава в “Стела Марис” само две години – от юли 1938 г. до септември 1940 г. Само няколо часа преди да бъде поправена една голяма историческа несправедливост и Южна Добруджа отново да се върне в пределите на България, верният адютант на кралицата – генерал Звидинек, взема златната касетка със сърцето на кралица Мария и я отнася в Бран.
Днес името на параклисът е „Свето успение на Пресвета Богородица”.

Църквата „Св. Петка Търновска“

            Строителството на най-новата православна църква в Балчик – „Света преподобна Параскева-Петка Търновска” започва през 1935 г. в тогавашното село „Реджина Мария”, дн. кв. „Левски”. Строителството е възложено на майстор Колю Пенчев от Добрич, но през 1938 г. финансирането спира и храмът остава недовършен. През 1946 г. II Балчишка енория е поверена на свещенникът Василий Делев Демиров и по негова инициатива и по желание на християните започват да се набират средства за дострояване на храма. Майсторите Димитър Дюлгеров и Ангел Ненов от Добрич довършват строителството и църквата е осветена на 14.XI.1954 г.

Икона и възпоменателен надпис над входа на църквата „Св. Петка Търновска“

            „Св. Петка” е единствената православна църква в Балчик проектирана от професионален архитект, а не от народен майстор. Въпреки, че името на архитекта не е достигнало до нас, от румънски източници научаваме, че през 30-те години на миналия век румънският архитект Стефан Балс е проектирал църква в Балчик. И тъй като „Св. Петка” е единствената църква в Балчик, чието строителство е започнато от румънските власти в годините на окупацията, можем да предположи, че именно това е църквата, за която свидетелстват източниците.
Църквата е кръстокуполна с къс трансепт. Куполът стъпва върху висок барабан, а над нартекса се издига звънарната. Храмът е иззидан от местен камък, видим от външната страна. Таванът е полуцилиндричен.
Днес тази най-млада християнска църква развива най-активен духовно-енорийски живот в града ни.

арх. Велин Нейчев

Няма коментари

Вашия коментар