Честита Баба Марта!

0
50

Мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) e обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на 1-ви март за здраве, щастие и късмет с думите ‘Честита Баба Марта‘.

Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята – бял и червен, с което българите се закичват всяка година на 1-ви март.

Разпространение, традиция, обичай и произход

Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства още в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича ‘мърцишор’.

С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти), Сърбия и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв и живот, а бяло – чистота и щастие.

Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.

Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме, котлето в което се дои първото мляко на Гергьовден и събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица (щъркел), тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река ‘че да върви по вода’.

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец ‘март’.

Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки.

В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет – да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.

Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от ‘лошотията’, най-вече от болести и уроки.

Осъвременени мартеници с аксесоари и символика

За всички е ясно, че почти не са останали мартеници, които да нямат по някой допълнителен елемент – синьо око, четирилистна детелина, калинка, паричка, втъкан син конец и др. Ето и символиката им:
• Монета – финансово благополучие, берекет. Жълтата монета е символ на мир в къщата;
• Синьо око – пречиства от зли сили, предпазва младите семейства от раздяла, предпазва от зли очи, черна магия и носи успех и напредък;
• Четирилистната детелина – щастие, любов, вярата и добро бъдеще;
• Подкова – пази дома от зли сили;
• Калинка – сполука, благополучие, живот;
• Костенурка – символ на търпение, сила, стабилност, дълголетие, невинност, издръжливост, защита;
• Слон – символ на късмет и щастие;
• Щъркел – ново начало и настъпващата пролет,здраве и дълголетие;
• Метла – символ на смирение и мъдрост;
• Ключ – ключът отключва и заключва различни сили. Той символизира властта, знанието,мистерията и споделената тайна. Ако е сребърен – светската власт, ако е златен – духовната;
• Дървен елемент – дървото е символ на живот, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство.
Омъжените жени носят мартениците отдясно, неомъжените – отляво. Неженените мъже ги носят с разчепкани краища, а женените мъже или зрелите – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Източник: E-lina.eu

NO COMMENTS