НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 2 част

0
1462

Дори и днес, 100 години по-късно, ни е трудно да си представим технологията описана от проф. К. Попов без помощта на чертежите.

Технологична схема на мелница от епохата с капацитет 100000 кг за 24 часа, по проект на “Maschinenfabrik und Mühlenbauanstalt G. Luther” AG, Braunschweig  Източник: Брокхаус лексикон – една от най-авторитетните технически енциклопедии в света

s. Кораб

e. Корабен елеватор

ww. Железопътна линия и вагони

A. Предварително почистване на зърното

t. Подземен хоризонтален транспорт

B. Силози с обем 4 000 000 кг

C. Обработка на зърното

D. Мелница

1. Етаж с валци

2. Етаж за почистване на зърното

3. Пакетиране

Е. Съхраняване на брашно

F. Котелно

G. Машинно

H. Магазини и жилишна част

 

Оригиналните технологични чертежи на мелницата в Балчик не са достигнали до нас. Но фирмата наследник на “Maschinenfabrik und Mühlenbauanstalt G. Luther” AG, Braunschweig съществува и днес под името Mühlenbau und Industrie Aktiengesellschaft (MIAG). От създаването си до наши дни фирмата е преминала през множество трансформации и сега основната и дейност е свързана с производството на електрокари и мотокари. Предстои да бъде направено запитване за наличието на запазени архивни материали свързани с проектирането и строителсвото на мелницата в Балчик.

Технологичната схема от горната илюстрация приложена към плана на мелницата в Балчик Илюстрация: арх. Велин Нейчев

Плановите композиции на мелницата от Брокхаус лексикон и на тази в Балчик са идентични с изключение на жилищната част, каквато не е била предвидена в нашата мелницата.

Най-съществената разлика между двете предприятия е, че първото използва парен двигател, изнесен в отделна сграда зад основното здание, а мелницата в Балчик е от по-нов тип и е била задвижвана от дизелов двигател разположен в приземния етаж.

Шкаф с инструменти и пособия за смазване на дизелов двигател от епохата от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг  Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

“…Двигателната сила се произвежда чрез дизел-мотор, който употребява нефт. Силата му е 210 конски сили. Това е най-големият дизел-мотор в България. Нефтът се носи с бъчви от резервоарите на съседното пристанище Кюстенджа.

Преимуществото на тоя мотор, който много рядко е въведен в нас, са видими: с всички удобства, които той дава като машина, консумира 700 килограма нефт денонощно на стойност 50 лв. Същата енергия, произведена чрез пара и въглища би струвала не по-малко от 150 лева. Обаче тоя мотор е твърде скъп – 90000 лв. Нефтът се влива в специални резервоари, откъдето протича по тръба автоматично в мотора. Прибраността и малкия обем на мотора, който се обслужва само с един техник-мазач, е неговото важно преимущество…”

(Из статията на К. Попов)

Напречен разрез през мелница от епохата с дизелов дигател в приземния етаж и разполагане на технологичното оборудване в шест етажни нива

Източник: http://de.academic.ru/dic.nsf/meyers/300719/M%C3%BChle

 

“…Машинната инсталация на мелницата е, както се казва последна дума в мелничарската техника…”

(Из статията на К. Попов)

Схемата от илюстрацията почти напълно отговаря на описанието на технологичния процес направено от К. Попов. Независимо от вида на двигателя, парен или дизелов, технологията на производството на брашна е изисквала разполагането на машинното оборудване в шест етажни нива. На шест етажа е и мелницата от следващата снимка.

Мелницата-герой в Сталинград (дн. Волгоград) Източник: http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/2257

Мелницата-герой в Сталинград е арена на най-тежките сражения през най-голямата битка в последната най-голяма война.

Мелницата-герой в Балчик (септември 1916 г. – 20-те години на XX в.) Илюстрация: арх. Велин Нейчев

 “…Образцовата балчишка мелница, като модерен технически институт, има важно стопанско значение за България…”

(Из статията на К. Попов)

Като значим стратегически обект, мелницата на Анонимното индустриално дружество в Балчик е бомбардирана от кораби на руския военноморски флот през Първата световна война – един малко известен факт от нашата история. От протоколите на специално сформирана комисия по случая става ясно, че са нанесени значителни материални щети върху технологичното оборудване на мелницата и тя престава да функционира. Пораженията върху самата сграда не са описани в тези протоколи. За тях можем да съдим от сравнителен анализ на снимки на сградата преди бомбардировката и след възстановяването и от разрушенията, свидетелски разкази и направения първоначален оглед на сегашното състояние на конструкцията.

Подова конструкция от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг 

Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

Днес подовата конструкция на залите на мелницата в Балчик е стоманобетонова, но в оригиналния си вид най-вероятно е била смесена конструкция от стоманени и дървени греди, носени от стоманени колони. Разбира се възможно е конструкцията да е била изцяло дървена.

Според спомените на Н. Гунчев, цитирани в книгата на Д. Канавров “Символът на Балчик”, до към 1960 г. е личала разлика в цвета на мазилката по фасадата, като приблизително от средната и височина до покрива мазилката е била по-светла. По-светлия цвят на мазилката показва, че тя е по-нова и това е доказателство за големия пожар избухнал в мелницата в следствие на обстрела. При пожар пламъците излизат през прозорците и започват да пълзят нагоре по фасадата. Единственият начин за възстановяване на такава фасада е опушената и изпечена мазилка да бъде изкъртена и сградата да бъде измазана наново.

Мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг след големия пожар през 2007 г.

Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

Мелницата Рогенмюле изгаря при голям пожар през 2007 г. Стоманата е материал, който бързо губи якост при високи температури. Високата температура от горенето на самолетното гориво беше причина за рухването на Кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, чиято носеща конструкция бе стоманена. Стоманените колоните на мелницата Рогенмюле също поддават в следствие на високите температури и етажите се срутват един върху друг. Пропадането на етажите оказва силен хоризонтален натиск върху ограждащите тухлени зидове на сградата и те също се срутват.

По подобен начин се е развил и пожарът в мелницата в Балчик причинен от бомбардировката на кораби на руския военноморски флот през м. септември 1916 г. Високият склад за готова продукция изгаря напълно, но предпазва долните етажи на мелницата от преки попадения, подпалват се покривът и горните етажи на сградата. Това обяснява новата мазилка само в горната половина на фасадата. (Под новата мазилка, камъните още пазят спомена от драматичните събития и при една бъдеща реставрация, когато мазилката бъде свалена, местата на попаденията от снаряди по фасадата ще бъдат лесно локализирани.) Колоните бързо са изгубили якост и етажите са започнали да се срутват един върху друг. Което е довело до значителните щети нанесени на технологичното оборудване на мелницата, описани в протоколите. Избухващите снаряди и пропадащите етажи са оказали силен хоризонтален натиск върху ограждащите зидове на сградата. Но за разлика от мелницата Рогенмюле, стените на мелницата в Балчик не са се срутили. Защо?

(Следва)

Автор: арх. Велин Нейчев

НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 1 част

НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 3 част

 НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 4 част

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY