Надписите на турските чешми в Балчик – част втора

0
1363

         Чешмата в средата на 70-те години на миналия век. Снимка: арх. Емил Даскалов

В миналото в нашия град е имало множество обществени чешми. Поради сложния геоложки строеж и свлачищните процеси тези чешми често са губили своята вода, а в случаите когато са пресъхвали напълно са били изоставяни и при новопоявилите се извори са били изграждани нови градски чешми. Затова днес са ни известни местата на повече от 20 чешми, които са съществували по различно време в Балчик.

След построяването на дренажната галерия през 90-те години на 20-ти век, с цел защита на града от свлачища, значително количество от подпочвените води беше уловено и отведено по безопасен начин в морето. Това доведе до намаляне на дебита на изворите захранващи чешмите и до пресъхване на някои кладенци. От малкото все още работещи чешми две имат плочи с епиграфски надписи. Първата от тях се намира в Гемиджи махала, само на 100 метра от входа на Възрожденския комплекс в южна посока. Тя е известна на балчиклии под името Голямата чешма.
От всички балчишки чешми това е единствената чешма с три чучура (средният, от които беше откраднат преди двадесетина години и все още не е възстановен). Стъпила направо на тротоара на главната улица, Голямата чешма има правоъгълна фасада с ширина около 180 см и височина около 220 см. Фасадата е изработена от местен дялан варовик. Украсена е с тясна, изпъкнала пиластърна рамка, която я обикаля от три страни, окантена е с корнизен профил и отдолу завършва с база. Покривната плоча завършва с леко наддаден корниз със семпъл детайл. Отляво и отдясно чешмата е ограничена от подпорни зидове. Като по чудо са запазени и петте оригинални корита от балчишки камък. Лицето на чешмата е обърнато на изток към улицата. На голяма височина в средата на фасадата е разположена мраморната плоча с възпоменателния надпис на османо-турски език, с изпъкнали букви. Нишата за плочата също е окантена с декоративен корнизен профил.

 

                     Плочата с епиграфския надпис. Илюстрация: арх. Емил Даскалов

 

Според проф. Петър Миятев от четири редовия надпис узнаваме, че благодарение на Ахмед ага, Хаджи Мустафа ага и още някои местни жители, през 1275=1859 г. чешмата е била поправена и възстановена, за да обслужва с животворната си вода жителите на Балчик. Професорът нарича чешмата Гемиджимахаленска, а в бележка под страницата уточнява, че не може да даде цялостен превод на текста, защото снимките му от плочата са били несполучливи.

Цялостен превод отново намираме в непубликуваното досега изследване на арх. Емил Даскалов озаглавено “Чешмите в Балчик”. Интересното в случая е, че той също нарича чешмата Гемиджи чешма, което означава, че сегашното наименование – Голямата чешма се е появило едва преди около 30 години.
Преводът на надписа гласи:
На Ахмед ага и хаджи Мустафа ага браво!
Те станаха причина да започне поправката
на тази чешма. Останалото население последва
имама Али ефенди Муезил, като раздаде безплатно
сладката вода (себил).
На следната дата по стар стил той предложи
(водата) за пиене от жадните души.
Водата на живота (аб хаят) от Балчик стана за
жадните общо достояние (селсебил).
Съставих и друга дата стар стил
за жадните души.
(В чест на Алаха водата на чешмата стана
общо достояние за жадните души.)
1275=1859 г.себил – безплатно раздаване
аб хаят – безсмъртна вода, вода на живота
селсебил – общо, безплатно раздаване
Сложността на османотурския език и поетичността на текста очевидно са затруднили неизвестния преводач. Предложеният превод не звучи убедително на съвременен български език и има нужда от доусъвършенстване.

 

                                              Голямата чешма. Илюстрация: арх. Емил Даскалов

 

Освен със събирането и систематизирането на сведения от многобройни източници, арх. Даскалов дава своя неоценим принос за опазването на културното наследство на града ни чрез богатия илюстративен материал приложен в изследванията му. Черно-белите снимки ни дават добра представа за вида и състоянието на чешмите в Балчик в средата на 70-те години на миналия век и пазят спомена за много чешми, които вече не съществуват. Но най-голям интерес от професионална гледна точка представляват архитектурните заснемания на три от чешмите с плочи с епиграфски надписи.

 

                        Горчивата чешма. Снимка от архива на Кино-фото клуб “Балчик”

На по-малко от 300 м в източна посока от Голямата чешма, надолу по стръмния склон, се намира втората все още работеща чешма със запазена възпоменателна плоча с епиграфски надпис. Днес тя е известна на балчиклии като Горчивата чешма.
С лице обърнато на юг, изработена от дялан камък, Горчивата чешма е много сходна по формата и украса с Голямата чешма. Това не е изненада, защото и двете чешми са изградени през една и съща година и по-всяка вероятност майсторите-каменоделци са били същите. И тук откриваме тясната изпъкнала пиластърна рамка, която обикаля фасадата от три страни, а отдолу завършва с база. Височината е същата като при Голямата чешма – 220 см, ширината е малко по-малка – 110 см. Атиките (горните завършеци) на двете чешми са идентични, като известни разлики се забелязват при формата на декоративните корнизни профили. Обемното тяло на Горчивата чешма е заградено отляво и отдясно с подпорни зидове, а в оригиналния си вид четирите коритата, които са се преливали едно в друго са били изработени от балчишки камък (както се вижда от снимката). През годините на социализна чешмата е била многократно отремонтирана. Коритата са били подменени, на подпорните зидове е добавен каменен корниз. Няколко пъти е бил подменян и чучурът на чешмата. Доказателство за един от тези ремонти откриваме в надписа на възпоменателната плоча.

 

                                   Плочата с епиграфския надпис. Илюстрация: арх. Емил Даскалов

 

Проф. Петър Миятев споменава, че по време на посещението му в Балчик, надписът е бил на син фон, избледнял от времето и предлага следния превод на текста:
Създателят на добри дела
Бьоджекзаде хаджи Ибрахим ага,
нека Бог го спомене между благодетелите
(да го впише в книгата на благодетелите),
построи отново двучучурна (чатал) чешма.
Вземи кипчака, пий водата заради всички в страната и се моли.
1275=1859 г.
Под страницата уважаваният учен добавя следната бележка:
“На дадената тук фотоснимка чешмата е само с един чучур. През юни 1954 г. те бяха два.”
Както става ясно от надписа, а и от бележката, в оригиналния си вид чешмата е имала два чучура и между първото и второто посещение на научната експедиция от БАН в Балчик (1954-1955), един от чучурите е бил премахнат.
Чешмата е известна със своя често променящ се дебит. През определени периоди от време, водата приижда с толкова голяма сила, че чучурът я изхвърля извън коритото и затова това е единствената чешма в нашия град, на която има изграден преливник. (В миналото преливникът е бил покрит с метален капак, който днес липсва, но може да бъде видян на снимката.) В други случаи чешмата губи своята вода и почти пресъхва. По всяка вероятност в такъв период на безводие, когато водата не е достигала, за да захранва и двата чучура е било взето решение за премахване на единия от тях. Силно променливият дебит е причина за лошите питейни качества на водите на тази чешма, откъдето идва и името и – Горчивата чешма.
Арх. Емил Даскалов също дава превод на текста от плочата:
Построена от създателя на добри дела
Бюджекзааде хаджи Ибрахим ага.
Да се отбележи в неговата книга като благодетел
(книгата на благодетелите).
(Той) построи отново Чатал чешма (двучучурна).
Вземи това и пий водата и се моли за семейството му.
1275=1859 г.                                         Горчивата чешма. Илюстрация: арх. Емил Даскалов

Преводът цитиран от арх. Даскалов значително отстъпва по-своята поетичност и издържаност на превода предложен от проф. Миятев, но тези малки недостатъци се компенсират от поредната забележителна илюстрация изготвена от софийския архитект.

…… ( следва част трета )

Автор: арх. Велин Нейчев

Надписите на турските чешми в Балчик – част първа

Надписите на турските чешми в Балчик – част трета

 

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY